Време за прочитане - 5 мин.

Защо стареем

Този въпрос стар, прастари може би има възрастта на появата на човека. Столетия преди алхимичното време Аристотел е работил и писал върху отговора му. Много хора на изкуството и науката са достигнали до дълбока старост при максимална интензивност на творческия си и завидна съхраненост на умствените и физическите възможности. Волтер е живял 84г . Павлов – 86г, Едисон – 84г, Толстой – 82г По исторически данни „бащата на медицината”, древногръцкият лекар Хипократ е живял 104 .

Защо стареем
Защо стареем

И тъй като дотук няма нито едно женско име , редно е да дадем думата на статистиката, които доказват , че жените живеят с няколко години повече от мъжете. Това обаче не е попречило на туркинята Хаджер Исек Нине , починала в Анкара на 169-годишна възраст, да изрече преди смъртта си : „Недостатъчно поживях на този свят.” Според изследователите тази по-висока средна продължителност на живот у жените намира обяснението си в увеличената биологична издръжливост, свъзана с повелята за продължаване на рода. Почти всички изследвани жени -дълголетнички са семейни повечето от тях омъжени преди 25 годишната си възраст и са многодетни. Някои от тях са водили брачен живот до 90 години. Две трети от столетниците в Русия са жени. По голямата част от тях са работили физически труд и продължават да работят според въможностите си .

В научната литература са описани случаи, които доказват, че изведените от Мечников, Павлов и Богомолец по теотетичен път граници за нормална продължителност на живота 120-150 г, имат реална основа.През ХVIII век в Япония е живяло семейство селяни , в което бащата е бил на 242 г, майката – на 221 г, синът – на 201 г, снахата – на 193г, внукът- на 153г, жената на внукът – 138г. Английският селянин Томас Пар живял 152г. Оженил се повторно на 120-годишна възраст и имал син, който живял 127 години. Великият анатом Харвей не открил старчески изменения при аутопсията на Пар. Асърбайджанският колхозник Махмуд Айвазов е живял 152 години, като до 133 години е работил активно. Белорусинът Талаша е загинал на 105 години като партизанин във въоръжена схватка с немците. През 1948 година в Абхазия (част от Грузинска ССР) е бил съставн „Хор на стогодишните”, воден от старци на по 118 и 148 години….

Възраст
Възраст

Но какво всъщност е остаряването?

Физиологичен процес, а не болест. Това е дало повод на Сенека още в началото на нашето летоброене да каже, че „човек не получава живота кратък, а сам го прави такъв”. Науката разделя условно човешкия живот на периоди на : растеж – до около 22г, зрелост- до 45-50 г, навлизане в старостта – 45-75 г и старост – над 75г. Разбира се, настъпването на старостта е индивидуално явление, обусловено от много причини. Старостта е физиологична, с промени, продиктувани от стареенето – побеляване на косите, изпадане на зъбите, набръчкване на кожата, преждевременно изразена атеросклероза, старческо оглупяване и др. Именно преждевремената старост влошава състоянието на остаряващия индивид и съкращава живота му. Затова спрямо нея предимно са насочени лечебно-профилактичните ни грижи. Може би е уместно да се каже, че човек е вече физиологически стар, когато самия той почувства това. Тук е мястото и за мисълта на Богомолец , крупен изследовател по въпросите на старостта, че борбата за дълголетие и отдалечаване на трябва да се води още от ранно детство.

Проявите на остаряването са достатъчно общоизвестни и неприятни. Ще набележим само някои промени във висшата нервна дейност. Наред с постепенното намаляване на паметовата свежест задръжните процеси отслабват, оттук и емоционалната лабилност, конфликтността, лесното и безповодно разплакване и трогване „до сълзи”, смущения в съня.

От множеството теории за остаряването ще споменем хипотезата на Мечников за бавното отравяне от вън – храна, трудови и битови отрови, алкохолизъм, инфекциозни болести – и самоотравяне на организма. Друга теория свързва остаряването с атеросклерозата откъдето е изведена „закономерността” – „човек има възрастта на артериите си”. Най-съзвучна със съвременото ниво на науката е неврогенната теория – всички фактори, които водят до пренапрежение на централната , – психотравми, честа преумора, липса на ритъм в редуването на работа и почивка, бодърствуване и сън изтощаващи заболявания, злоупотреба с алкохол, кафе и никотин, водят до преждевременно остаряване. Огромно е значението на социалните фактори – условията на хранене, труд и бит. Тезата, че умственият труд води до преждевременна старост е несъстоятелна. Изкуството е той ритмично да се съчетава с почивка и физически труд.

Какво бихме включили в профилактиката на преждевременното остаряване?

Преди всичко започванвто й , преди старостта да похлопа на вратата. Най-напред с това , което ни е дадено от природата. Трудът е този, който няма да ви остави да се отпуснете пред старостта. Не напразно още Аристотел е писал: „Нищо на изтощава и не разрушава човека така, както продължителното бездействие”. Не се лишавайте от мускулната радост на ежедневната физическа работа. Не изоставяйте умерения туризъм и утринната ведрина. Предишните интелектуални интереси, както и професионални и лични познанства е неоходимо да се поддържат. Възрастният човек не трябва да забравя , че житейският му опит може да бъде полезен и използван многостранно. Участието в обществения живот създава цел и смисъл, отдалечава фаталното изречание „свърши се, ненужен съм вече”.

Храни богати на витамини
Храни богати на витамини

Обърнете внимание и на храненето: пълноценна, разнообразна храна, богата на витамини и белтъчини (плодове, зеленчуци, мляко, особено кисело, разумно намаляване на мазнините, въглехидрарите, течностите и солта). Борбата със запека далеч не е второстепенен въпрос. Също и избягване на прехранването (често, по-малко), топлия бял хляб, както и трудно смилаеми храни – например пържени в мазнини ястия. Полезни са и разтоварващите плодови дни . Конкретното съставяне на диетичен режим е работа на лекаря, който следи състоянието на здравия застаряващ човек. Профилактичните прегледи – поне на 6 месеца – в тази възраст са необходимост. След консултация е полезно насочването и към курорт или балнеосанаториум.