Време за прочитане - 4 мин.

св. Атанасий Атонски – летен Атанасовден – 5 юли

Имен ден празнуват имената: АТАНАС, АТАНАСКА, АТАНАСИЯ, НАСА, НАСКА, НАСКО, НАСО, НАСЬО, НАСЯ, ТАНАС, ТАНАСКА, ТАНО, ТАНЬО, ТАНА, ТАНЧО, ТАНЯ, ТАСЕ, ТАСКО, ТАСО, ТАСКА, ТАША, ТАШО, ТАШКО, ТИНА, ТИНКА, ТИНКО, ТРАЯН, ТРАЯНА

Изберете Пожелания за имен ден

В християнския календар празникът е посветен на св. Атанасий Атонски. Народът го нарича Средлято или Жътвар, защото е в средата на лятото и започва жътвата. Летен Атанасовден.

Житие на св. преподобни Атанасий Атонски 

Летен Атанасовден
Летен Атанасовден

Преподобни Атанасий живял през Х век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наречен Аврамий. В ранно детство останал сирак. За възпитанието му се грижела една благочестива инокиня.

По-късно отишъл в Цариград. Там той се запознал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски години малкия Аврамий силно желаел да служи на Бога чрез иночески трудове. Той станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий.

След време отишъл в Света гора, където се отдал на труден аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ученост, и великите си дарования. Но това се оказало невъзможно. Разчули се както големите му знания, така и неговия свет и добродетелен монашески живот. Мнозина започнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за онова време сановници и пълководци на имерията Лъв и Никифор.

По-късно Никифор става византийски император. Той щедро подпомагал Атанасия в изграждането и разширяването на светогорските манастири и особено в изграждането на основания от Атанасия манастир, наричан сега Великата лавра св. Атанасий Атонски.

Благочестивият монах Атанасий получил от Бога дар да върши чудеса. С усърдна и гореща молитва към всеподателя Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И досега този извор се нарича на неговото име.

Св. Атанасий Атонски завършил земния си път в края на Х век.

Традиции и обреди

За разлика от зимния св. Атанас, който си съблича кожуха и отива на върха на планината да гони зимата и да вика , летният му съименник си облича кожуха, нахлупва калпака, прогонва щъркелите към южните страни и вика зимата. Наричат го още Средлято.

Старите хора казват: “Атанас дойде и лятото дойде!

Според легендата светците Антоний и Атанас били братя и са покровители на ковачите, железарите, налбантите и ножарите.

Празника в България

Летен , свързан с началото на жътвата. Вярва се, че на този ден св. Атанас облича кожуха си и ходи при бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило. Съпровожда се с ритуално-магически действия.

Всяка домакиня на този ден коли черна кокошка. Обичаят се нарича кокоша църква.

В Средните Родопи се колят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет.

В западните краища св. Атанас се почита като патрон на орачите, а в Източна България се изпълняват обичаите против суша Пеперуда и Герман.

Детайли за празника

Празникът на св. Атанас Летни е познат и като „среди лято” и бележи прехода към нов, летен земеделски цикъл.

В планинските райони, където житата узряват по-късно, наричат празника Жетвар, защото в този край на него започва жътвата. Това е съпроводено с извършването на обредни магически действия.

Обичаи

Пръв зажънва най-възрастният жетвар или човек с „лека ръка”. Той хвърля първите класове напред и благославя: „Бог напред, ние след него!

Първият сноп се връзва с червен конец и се изправя с благословията: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!” Върху него постилат нова, чиста кърпа и отгоре й слагат пари – дар на жетварите за първия сноп. За да нямат , когато се навеждат да жънат, жетварите се опасват с отрязаните житни класове.

Царят” или „майката” на нивата, т.е. двойните житни класове, се запазват.

След края на жътвата мома, която има живи родители, ритуално сплита тези класове на плитка с червени конци, украсява ги със скилидки чесън и сребърни парички.

Наричат тази плитка „Богова брада”, „брада на нивата”, „нивнина” или „коса” и я запазват до следващата година. Когато започне сеитбата, взимат зърна от Боговата брада и ги смесват със семената за посев, за да е богата реколтата.

В южните райони на страната брадата оставят в средата на нивата с да остане там берекетът”.

В Тракия Летния Атанасовден и деня след него наричат Света Черна, Баба Черна, Черен ден.

Според народните представи Баба Черна се криела, подобно на чумата, във вълната. Ако не я почитат и работят на нейния празник, тя ще ги накаже, децата им ще се разболеят от „черната болест” и „Света Черна ще почерни къщата им”.

Затова на този ден стопанките колят на къщния праг черна кокошка – жертва за Баба Черна. Обичаят се нарича „Кокоша църква”.

После готвят кокошката с ориз и я раздават на съседите с пожелание: ”Вземи си за свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от болести!”.

Перата от жертвената птица се запазват за лек и с тях бабите кадят болни и урочасани деца.

Имени дни през този месец

Повече за житията на светците: православието