Време за прочитане - 2 мин.

Св. Емилиян Доростолски – 18 юли

Имен ден празнуват имената: ЕМИЛ, ЕМИЛИЯ, ЕМИЛИАН, ЕМИЛИАНА, ЕМИЛИЯН, ЕМИЛИЯНА, Емил, Емилия, ЕМА

Изберете Пожелания за имен ден

Хората с тези имена празнуват и на 30 май, когато Българската православна почита на Света Емилия.

Името произлиза от латинската дума aemilius и означава ”съперник”.

Св. Емилиан, е роден и живял в гр. Дуросторум (Силистра), бил син на Севастианус управител на Дуросторум и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В онова време по десния на Дунава живеели славяни. Затова е твърде възможно св. Емилиан да е бил славянин.

Император Юлиан Отстъпник, изпратил в Дуросторум префектът, за да подложи на мъки всички християни там, ако откажат да почитат боговете и да инспектира езическите храмове, чиито строеж и възстановяване били предприети по заповед на императора.

Той пристигнал в града и при първата си среща с гражданите запитал: “Кои са тук християни?” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на му, и затова излъгали, че няма нито един християнин. Във възторг от мисълта, че само името му е разсеяло християнската вяра, надменнният управител извършва жертвоприношение, последвано от голямо пиршество.

Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един езичник и да вижда, че липсата на твърдост у християните се обръща в позор за християнството. И ето, когато управителят пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.

Поклониците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По подозрение те заловили един невинен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при защитниците на боговете и им заявил: “Аз строших вашите силни богове!” Той бил хванат и заведен при управителя.

На въпроса, как се казва, светецът отговаря: „Ако питаш за името ми, казвам се Емилиан. Ако ме питаш за истинското ми име, то е християнин”.

На въпроса роб ли е или свободен, светецът отговаря: „Аз съм роб на Христа и син на Севастианус, префект на крепостта”.

Разярен от смелия глас на правдата, управителят заповядал да прострат изповедника на земята и да го бият с волски жила. Слугите немилостиво го били. Кръв шуртяла от . Той му дал най-силния си аргумент – че християнският Бог е безсилен да го избави от пламъците на кладата, която го очаква заради постъпката му, както и високата глоба и неприятностите, които очакват баща му заради това, че не го е възпитал да уважава законите на Империята.

Светецът е заведен близо до дунавския бряг, където е издигната специална клада. Дадена му е последна възможност да се помоли и той със сълзи на очи призовава Христа.

След това св. Емилиан е хвърлен в пламъците на кладата, но за ужас на присъстващите огънят не му причинява никаква вреда. Нещо повече, пламъците се разгоряват толкова буйно, че изпепеляват неговите палачи.

Сам станал свидетел на всичко това, светецът горещо благодари и възхвалява Господа и, като се прекръства с думите „Господи Иисусе Христе, приеми душата ми”, мирно предава духа си на Бога. Християните получили разрешение да погребат на мъченика, пострадал на 18 юли 362 г.

Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с твърдост и другите християни, които дотогава се криели от страх.

Имени дни през този месец