Време за прочитане - 3 мин.

св. мъченик Боян–Енравота, Български

Преподобни Иларион Нови е живял по на византийските императори Лъв Исаврянин (717–741 г.) и сина му Константин Копроним (743–775.г.). Иларион приел монашество още в ранна младост и можел да върши големи чудеса:
в суша докарвал изобилен дъжд, вдигал парализираните на крака, давал зрение на слепите.

Побеждавал плътските страсти с въздържание, уединявал се и прекарвал много в безмълвие. Така той се просветил с безстрастие и с добродетелния си надминал всички монаси, за което се удостоил с презвитерски сан. Впоследствие станал игумен на манастира, наречен Пеликит, намиращ се в Азия, близо до Хелеспонт. Понеже преп.

Иларион бил иконопочитател и проповедник, манастирът му бил изгорен, а монасите му били мъчени до и разгонени. Самият той бил изпратен на заточение, където умрял като изповедник на православната вяра.

Житие на св. преподобни Стефан Изповедник Чудотворец
Преподобни Стефан Изповедник живял по времето на византийския император иконоборец Лъв Арменец (813–820). Още от младини монашеството и се отдал на строг постнически живот. Той бил дарен с всички монашески добродетели и с богат духовен живот, затова бил избран за игумен на Триклийския манастир.

За неотстъпната му привързаност към иконопочитанието преп. Стефан бил измъчван дълго време в затвор. Накрай той бил изпратен на заточение, където след дълги страдания и болести починал.

Житие на св. мъченик Боян–Енравота, княз Български
Хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал силното влияние на християнското учение, което Кинам имал върху ханските синове. Омуртаг се опитал да го накара да участва в пренасянето на жертва на идолите. Понеже Кинам категорично отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.

Когато наследникът на Омуртаг се качил на трона, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на по-големия си брат, княз Енравота-Боян, извел Кинам от затвора и му го подарил като роб. Скоро обаче княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.

Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от “чуждия Бог”. Но князът решително заявил:

– Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!

Тогава Маламир го осъдил на смърт. Преди да бъде посечен, произнесъл вдъхновена пророческа реч:

– Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!

Княз Енравота-Боян бил убит около 833 година.

Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836–852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852–889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български се изпълнило.