Време за прочитане - 2 мин.

св. Фотий I Константинополски

Св. Фотий (от гръцкото photos – светлина). Той е светецът-покровител на всички, чиито имена съдържат светлина или неин символ в името си. Св. равноапостол Фотий е Цариградски патриарх. Умира в заточение на 6 февруари 891 година. Патриарх Фотий се е борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори.

Считан за най-влиятелния патриарх на константинополския престол след Йоан Златоуст. Светец на Православната църква под името Фотий, патриарх Цариградски. Изиграва централна роля в покръстването на славяните и мисиите на Кирил и Методий. Основна фигура в т. нар. спор “филиокве” с Римския папски престол, станал век по-късно една от основните причини за схизмата между Източната и Западната църква.

Фотий е първият, който обвинява Западната църква в ерес заради добавката “и от Сина” (филиокве), направена в Никео-цариградския символ на вярата, макар по това време тя все още да не е официално приета в Рим. Фотий предприема и остра политическа полемика на богословска тематика срещу стремежа на Римския престол да наложи тотално първенство на папата. Анатемосва папа Николай I. Така започва разривът между Западната и Източната църква, довел през 1054 г. и до Великата схизма.

С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните.

В първия период, когато Фотий е патриарх на Константинопол, той изпраща с покръстителска мисия братята Константин-Кирил и Методий в Моравия. Фотий е основна фигура и в приемането на християнството на княз Борис I от византийския император Михаил III. През 866 г. Фотий отправя специално послание до Борис I, чийто текст е запазен и е публикуван многократно.

Фотий е бил високо образован интелектуалец, който преди да стане патриарх се занимава с книжовна и преподавателска дейност. Съставя енциклопедическото съчинение “Библиотека”, в което описва четените от него антични и апокрифни книги, много от които вече не съществуват. Той е един от предприелите покръстване на българите, учител е на св. Кирил. След завръщането си в Константинопол от заточение ок. 874 г. става възпитател на бъдещия византийски император Лъв VI Философ. Не е изключено към кръга от негови близки ученици да е принадлежал и бъдещият български владетел Симеон Велики.