Време за прочитане - 1 мин.

Описание на билката:

Синя метличина Centaurea Cyanus
Синя метличина Centaurea Cyanus

Тревисто едногодишно растение, високо до 1 м, с разклонено стъбло, покрито с власинки, които му придават белезникав цвят, с целокрайни, линейно ланцетни листа. Цветовете са сини, събрани в единични цветни кошнички, външните са фуниевидни, а вътрешните са тръбести. Цъфти в началото на лятото.

Кои части на Синя метличина притежават лечебни свойства:

За лечебна цел се използват само сините цветове (Flores Cyani), без обвивните листчета на кошничката. Сушат се на сянка или в сушилни, защото избледняват при сушене на слънце и загубват терапевтичната си стойност.

Полезни съставки на Синя метличина:

Цветовете съдържат антоциани (гликозида цианин), кумарини (цихориин, който е гликозид на ескулетина), флавоноиди, горчивия гликозид центаурин, слузни вещества, и др.

Къде се среща Синя метличина:

Расте като плевел сред посевите и по тревисти места. Раз­пространено е в цялата страна.

Приложение на Синя метличина:

Синя метличина Centaurea Cyanus
Синя метличина Centaurea Cyanus

Апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, диуретично.
Препоръчва се при безапетитие, лошо храносмилане, магарешка кашлица, ангина, на бъбреците, чернодробни и , възпаление на очите и др.
Начин на употреба – От цветовете се прави запарка, като 1 чаена лъжичка от тях се заливат с 250 см3 вряща вода. След като изстине и се прецеди, запарката се изпива на три пъти преди ядене. Използват се и течни екстракти с 40° алкохол. Билката се прилага и външно при на кожата и за промивка при възпаление на очите.
В народната медицина се използват и други видове метличина, а именно: Centaurea diffusa Lam. и Centaurea stoebe L. — при треска и диария.
Пресечка — Cnicus benedictus L.