Какви са заплахите за здравето ни?

Заплахата за човешкото здраве от климатичните промени е толкова голяма, че може да обезцени положените усилия и натрупаните през последните 50 години глобални ползи за хората. Екстремните климатични проявикато например затоплянето през зимата, повишават рисковете от заразни заболявания, недохранване и страх, отбелязват учените. И допълват, че към всичко това се добави и замърсяването на въздуха, тенденцията за увеличен брой сърдечни, белодробни и психични заболявания никак не е чудна.

С какво ни заплашва необичайно меката зима?
С какво ни заплашва необичайно меката зима?

Напоследък се наблюдава огромен брой мутации на вируси, а и бактериите се променят непрекъснато, предизвиквайки множество случаи на пневмония като усложнения на грипа, обясняват епидемиолозите. Те разкриват от какви здравословни проблеми трябва да се страхуваме, ако зимата се окаже необичайно топла – т нар “черешова” зима .

Основната заплаха за здравето на хората е намалената имунна защита. Съпротивителните сили на организма се сриват не само при рязък спад в температурите, но и когато липсват ясно разграничени сезони с малки температурни колебания. Това е и причината при всяко затопляне през зимата да ни атакуват вируси.

Според медиците хората все по-често неглижират настинките си, а те всъщност могат да нанесат сериозни проблеми и дори да доведат до смърт. Ако човек усети симптоми като треска, затруднено дишане, тежест при вдишване и издишване, кашлица и недостиг на въздух, трябва веднага да се консултира със специалисти по белодробни болести.

Най-голяма е опасността за “неподготвенит “ хоратези, които се разболяват лесно и имат слаб имунитет. Те трябва да са най-внимателни при честото редуване на студено време с временно затопляне. За тях е препоръчително да се наспиват добре, да се хранят правилно, да спортуват и да сведат до минимум стреса в ежедневието си.

Прекалено топлата зима води до спад на имунитета, тъй като атмосферното налягане спада, кръвта се преразпределя и натоварването върху сърцето и белите дробове се увеличава. Като цяло механизмът може да е малко по-сложен, отколкото можем да си го представим. Въпреки това той би могъл да се опише като “настъпващи промени във функционирането  на кръвоносните съдове под въздействие на температурните амплитуди, които водят до промени в общия тонус на организма“.

 редуване на студено време с временно затопляне
редуване на студено време с временно затопляне

В този смисъл е другата голяма опасност за сърцето.

Вече стана ясно, че рязкото затопляне през студените месеци нарушава нормалния ритъм на организма, който е привикнал към по-студено време. Обективно погледнато застудяването, както и неестественото затопляне, натоварват сериозно този орган. Специалистите отбелязват, че сърцето също си има свои цикли на адаптиране към климата, към температурните промени, към влажността на въздуха и т н. Ето защо “вишневата“ зима често води до опасни промени в кръвното налягане и увеличава рисковете от инфаркт и инсулт.

Знаете ли например какво се случва, ако навън рязко се затопли, ако съдържанието на кислород във въздуха рязко намалее и ако влажността нарастне?! Първи на такива метеорологични катаклизми реагират хората със сърдечно съдови заболявания, обясняват медиците.

На фона на изброените изменения може да се появи рязко повишаване на кръвното, което е опасно за хипертониците. Хипотониците обаче също не са застраховани от влошаване на тяхното здраве. Всички симптоми, от които хората започват да се оплакват, са свързани не толкова с температурите, колкото с кислородния глад, на който биват положени клетките в организма.

Но това не е всичко – рязкото затопляне през зимата също така е опасно за хора, страдащи от мигрени и главоболие. Те са много чувствителни към измененията на метеорологичните показатели. Метеорологичните промени също така влияят на ставните и психологичните заболявания, твърдят още специалистите.

Важни са и нивото на кислорода, влажността и вятърът.

Свикнали сме да се съобразяваме само с реалната температура навън, но рядко обръщаме внимание на влажността, вятъра, сезонността и географското положение.

Ето няколко фактора, които също влияят на човешкия организъм:

  • Ниво на кислорода: При застудяване кислородът във въздуха е повече, т е дишането става по-леко. При рязко повишаване на температурите обаче той се разрежда и хората масово започват да се задъхват.
  • Влажност: Измененията на влажността също биват съпровождани от температурни промени. През зимата колкото по-студено става, толкова по-сух е въздухът. Повишената влажност е опасна за хора с болни стави, а също и за бъбреците, а понижената – за астматиците и хора с други белодробни заболявания. Рисковете допълнително нарастват на фона на резките колебания на градусите.
  • Вятър: Скоростта на придвижване на въздушните маси, т е на вятъра, също в значителна степен определя реакцията на организма. Колкото по-силен е вятърът през зимата, толкова по-силно се усеща студът. Неслучайно освен реалната температура на въздуха синоптиците обявяват и “усещането за тях“.

 

Промените от студ към жега са опасни

Промените от студ към жега са опасни
Промените от студ към жега са опасни

Международната общност си е поставила за цел глобалното затопляне да бъде ограничено до 2 градуса по целзий в сравнение с прединдустриалната епоха. Учените обаче се опасяват, че ако настоящите темпове се запазят, средните температури ще се повишат с около 3 – 4 градуса по целзий, което ще доведе до заличаване на сезоните.

“Положението е много сериозно, с потенциално катастрофални ефекти за човешкото здраве и за оцеляването на човечеството. Ние гледаме на климатичните промени като съществен здравен въпрос, който обаче често се пренебрегва в обсъждането на политиките за справяне с проблема“, казва Антъни Костело от Института за глобално здраве към лондонския Юнивърсити колидж, един от ръководителите на последното изследване по тази тема.

Учените са анализирали данните от 74 милиона смъртни случаи, регистрирани в 13 държави по света. Всички те били свързани с колебания на температурите на въздуха. В края на проучването се оказало, че екстремния студ или непоносимата жега съвсем не са основни причини за настъпването на смърт, опасни се оказали колебанията на температурите в умерените ширини.

Когато метеорологичните условия се променят постепенно, организмът успява да се адаптира към новите условия – температури и влажност. Но всяка година се сблъскваме редовно със ситуации на неочаквано затопляне и застудяване. Рязкото понижение на температурите с под 10 градуса за денонощие – това наистина е неприятно. Днес е приятно топло, а утре – дълбок минус, образува се и поледица. Но не са малко хората, които страдат от обратните промени – рязко затопляне.

Според учените повишението на температурата през зимата само с 1 градус увеличава честотата на неотложни хоспитализации с 20%. Обостря се хроничната белодробна болест с 41%, повишава се и заболеваемостта от пневмония. За летните колебания не са открити подобни корелации.

Вижте още и ⤵️
Предпазване на кожата през зимата
Слънчевият плод на зимата
Застрашени ли сте от авитаминоза в студовете
При рязко застудяване не се затваряйте вкъщи

loading...