Време за прочитане - 2 мин.

Описание на билката:

Растението развива масивен, месест, бял корен, който е разклонен. Стъблото е изправено, високо до 125 см, разклонено в горната си част. Приосновните листа са на дълги дръжки — до 30 см, широко ланцетни, назъбени, стъблените листа са пересто нарязани. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са шушулчици с кълбовидна форма. Цъфти от май до юли.

Кои части на Хрян притежават лечебни свойства:

Коренът (Radix Armoraciae) се изравя през есента и се съхранява през зимата в пясък.

Полезни съставки на Хрян:

Цялото растение, но предимно корените съдържат гликозида синигрин и негови аналози, които под влияние на ферментния комплекс мирозиназа се разпадат до алилсинапено (алил-изотиоцианат), на което се дължи специфичният аромат и парещ вкус. Корените съдържат 1,2% етерично масло, тлъсто масло и витамин С, който в зелените части е 350 мг%. В листата, стъблата и корените има следи от алкалоиди и фитонциди.

Къде се среща Хрян:

Култивира се като зеленчукова подправка или за . Среща се и подивяло.

Приложение на Хрян:

Хрян Armoracia rusticana Gaertn., Meyer et Schreb.
Хрян Armoracia rusticana Gaertn., Meyer et Schreb.

Апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, подобряващо храносмилането, антиревматично, , диуретично. Местното дразнещо действие на хряна се свързва с гликозида синигрин, който освобождава при хидролиза алил­синапено етерично масло. Това дразнещо рецепторите действие обуславя стиму­лирането на храносмилането, както и антиревматичния и антидиуретичния ефект. Експериментално е доказано, че свежите корени на хряна понижават нивото на глюкозата в кръвта и подобряват протичането на експериментален диабет. На­личието на антибиотика арморацин придава противомикробно действие на коре­ните.
Използва се при безапетитие, недостатъчност на жлъчната сек­реция, ревматизъм, оточни състояния, диабет, възпалителни процеси, като под­правка.
Начин на употреба – Консумират се настъргани корени, подправени с оцет (като подправка и за лечение на безапетитието), в смес с 1:10 (при захарна болест) или с в съотношение 1:1 (за стимулиране на храносмилането) по 1 супена лъжица преди ядене, 3 пъти дневно. Може да се използва и сок от свежи корени. При по-големи количества, недостатъчно разреждане или продължително въздействие на дрогата могат да се получат нежелани възпалителни из­менения — гастрит, гадене, повръщане, диария или болка, зачервяване, некроза на тъканта (при нанасянето му върху кожата).