Време за прочитане - 5 мин.

Едно циганско семейство имало толкова деца, колкото дупки има ситото. Отишъл циганинът при попа да му даде нещо за децата. Този поп бил богат и имал много брашно, сланина, месо, но му се досвидяло и върнал циганина с празни ръце.

ЦИГАНСКИ СЪНОВНИК
ЦИГАНСКИ СЪНОВНИК
Циганинът отишъл през нощта у попа, откраднал му двата бика и ги завързал в гората за два бука. След два дни срещнал попа:
– Защо си тъжен, дядо попе?
– Остави ме на мира, Манго.
– Какво се е случило?
– Не можеш да ми помогнеш.
– Откъде знаеш, може и да мога.
– Някой ми открадна през нощта двата бика.
– Чакай, вкъщи имам съновник, в него всичко е написано. Ще ида да прочета и ще ти кажа къде да си търсиш биковете.
Циганинът си отишъл вкъщи, починал си и се върнал при попа:
– Какво ще ми дадеш, ако ти кажа къде са биковете?
– Ще ти дам едно прасе.
– Добре тогава. В съновника пише, че твоите два бика са в гората, вързани за два бука.
Попът отишъл в гората и наистина намерил вързани двата бика.
Тръгнал той тогава да разправя наляво и надясно по широкия свят, че в неговото село живее човек, който може да намира всичко изгубено. А тъкмо по това време кралят си загубил пръстена, който струвал цяло имане.
Телефонирал на циганина, платил му за бърз влак, но му поставил и условие, че за три дни трябва да намери пръстена, иначе ще му отреже главата.
Циганинът пристигнал в двореца и се настанил в най-хубавата стая, храна му носили трима слуги. Това били същите слуги, които откраднали кралския пръстен. Първият от тях донесъл закуската и от страх забравил да каже „добро утро”.
– Разбойнико, не знаеш ли че първо трябва да поздравиш моя милост!
Първият разбойник гузно се измъкнал и изтичал при другарите си:
– Горко ни – жалвал се той, – циганинът ме нарече разбойник и знае, че сме откраднали пръстена.
Не искали да му повярват. На обяд отишъл вторият слуга. Отворил вратата, сложил яденето на масата и от страх също забравил да поздрави.
– Ей, разбойнико, и ти ли не знаеш как да се държиш? Почакай, ще те науча аз теб!
С голям страх вторият слуга също споделил с другарите си, че циганинът всичко е отгатнал за тяхната кражба.
Вечерята занесъл техният главатар, но и той в залисията забравил да поздрави.
-А бе, вие тук всички ли сте разбойници? Ще ти дам аз тебе да се разбереш! – наругал го циганинът.
На тримата слуги им станало зле, излезли на чист въздух. После извикали циганина и му разказали как седят нещата с пръстена, накрая му дали пари, да не ги издава.
– Не се плашете, разбойници, знаех, че пръстенът е у вас. Сега ми донесете брашно и кана с вода.
Замесил тесто, сложил вътре пръстена, отишъл на двора и го дал на петела, да го изяде. После извикал краля:
– Ти имаш трима слуги, извикай ги. Първият нека да хване петела, вторият да го заколи, а третият да му вземе воденичката.
Както заръчал циганинът, така и направили тримата слуги. Във воденичката на петела намерили тесто, а в тестото – пръстена. Кралят не можел да си намери място от радост. Попитал циганина какво иска да му даде.
– Пари! – не се колебал Манго. – Да докарат до колибата ми товари с пари на четири коня.
Кралят нямал толкова пари, трябвало да наеме от приятел.
Бил много ядосан и по някакъв начин искал да си върне богатството обратно, затова казал на съветниците си:
– Ще направя гощавка, ще поканя и оня циганин със съновника. Ще сложа в една тенджера една птичка и ако не отгатне какво има там, ще му отрежа главата и богатството пак ще е мое.
Поканили циганина на голямата гощавка. Всички били любопитни какво ще стане. Циганинът потръпнал от страх, как ще отгатне какво има в тенджерата.
-Хванаха те, птичко! – изпъшкал гласно той.
Всички наоколо били толкова изненадани, че започнали да ръкопляскат, да му хвърлят нови пачки с пари.
Щом се върнал вкъщи обаче, циганинът с тракащи зъби казал на жена си:
– Пари имаме за всички цигани по света, нямам желание повече да ходя при кралете, ще хареса някой главата ми и ще си я остави за спомен. Знаеш ли какво съм намислил, ще запалим колибата и ще кажем, че съновникът е изгорял.
Така и направили.
Още на следващия месец друг крал го извикал да дойде при него със съновника.
– Извинявай, кралю, повече не мога да търся изгубени вещи.
– Как така не можеш?
– Колибата изгоря, изгоря и съновникът.
– Толкова ценно нещо, да не го опазиш! Заслужаваш двайсет и пет тояги на голо -позеленял от яд кралят.
Осъдили циганина – двайсет и пет удара със златна тояга. Видял той златната тояга и рекъл:
– Кралю честити, позволи ми да се поразходя из града със златната тояга, преди да ме набиете с нея.
– Върви и бързо се връщай, негоднико. Тръгнал циганинът, завъртял златната
тояга. Не щеш ли, срещнал го приятелят на краля:
– Каква е тази тояга, Манго?
– Нали виждаш, златна.
– Хайде да ми я продадеш?
– Защо пък да не ти я продам – съгласил се циганинът.
– За колко?
– За двайсет и пет хиляди.
– Двайсет и пет хиляди за една тояга?
– Господине, та ти двайсет и пет ще си получиш обратно само за нея!
Господинът помислил, че тази златна тояга ще му роди още двайсет и пет златни тояги, затова я купил.
Върнал се циганинът и тъкмо се канели да го вържат за пейката, се развикал:
– Чакай, кралю, чакай! Тези двайсет и пет тояги вече не са за мен. Аз ги продадох със златната тояга на приятеля ти.
Кралят много се смял на тази негова хитрост и пуснал циганина да си върви.
Така циганинът се върнал при жената и децата си. И когато идвали да просят пари от него, било то циганин или гаджал, раздавал не с ръка, а с шепи.
Ако циганинът и жена му не са умрели, те още раздават от богатствата си и живеят и днес щастливо.
Приказката “Цигански съновник” е от книгата “Най-хубавите цигански приказки”, съставител е Любен Петков, а издателството е “Отечество”.