Време за прочитане - 2 мин.

Описание на билката:

Сладник (сладък корен)
Сладник (сладък корен)

Многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище и силно разклонена коренова система с дълги до няколко метра корени, отвън кафяви, а отвътре лимоненожълти. Стъблата са до 1 м високи, изправени, в горната част разклонени, покрити с дребни точковидни жлезички или шипчета. Листата са с къси дръжки, последователни, 5—20 см дълги, нечифтоперести, с 4 до 8 двойки елипсовидни, яйцевидни до продълговато яйцевидни, целокрайни листчета, 2—4 см дълги, жлезисто влакнести. Цветовете са бледовиолетови, събрани в редки гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на горните листа. Чашката е с пет ланцетни остри зъбчета. Венчето е 8—12 мм дълго. Тичинките са 10, от които 9 сраснали в тръбица. Плодът е 2—3 см дълъг, линейно продълговат, сплескан боб. Цъфти през юни и юли.

Кои части на Сладник (сладък корен) притежават лечебни свойства:

Използват се корените (Radix Glycyrrhizae, Radix Liquirtiae), обелени от външната кафява кора.

Полезни съставки на Сладник (сладък корен):

Съдържа 6—12% глициризин, на който се дължи сладкият вкус на корена и лечебното му действие. Глициризинът е около 50 пъти по-сладък от захарта. Той е калциево-калиева сол на глициризиновата киселина, която е от групата на тритерпеновите сапонини. Освен глициризин в дрогата са установени различни флавоноиди, от които с биологична активност са флаванонът ликвирицигенин и халконът изоликвирицигенин. В корените се съдържат също хидроксикумарините умбелиферон, херниарин и дикумарин. Съдържат се още глюкоза и захароза, манитол, скорбяла (25—30%), етерично масло, аспарагин, стероли (β-ситостерол) и др.

Къде се среща Сладник (сладък корен):

Расте по сухи тревисти места в Дунавската равнина (Свищовско, край р. Дунав източно от гр. Никопол, при Сомовит).

Приложение на Сладник (сладък корен):

Сладник (сладък корен)
Сладник (сладък корен)

Билката има омекчаващо, противовъзпалително, отхранващо, спазмолитично, капиляроукрепващо и противоязвено действие.
Сладникът намира приложение отдавна както в народната, така и в научната медицина — при възпаление на дихателните пътища, при възпаление и камъни в бъбреците, при пресипнал глас, при гастрит, хроничен запек и ревма­тизъм. След като беше установено противоязвеното действие на корените, расте­нието се използва и при язвена болест (деглициризиниран екстракт от корените, съдържащ флавоноидна смес, влиза в състава на някои противоязвени препарати, напр. Caved S, Alcid V). Действието е проучено фармакологично и клинично. Без да се променя киселинността на стомашния сок, се улеснява заздравяването на разранената лигавица. Дрогата се прилага и като спазмолитично, капиляроукреп­ващо и противовъзпалително средство при много заболявания. Тя може да пре­дизвика задръжка на натрий в организма с получаване на отоци, затова не трябва да се прилага дълго и без лекарско наблюдение.
Начин на употреба – Използва се запарка от 1—2 чаени лъжички счукани корени на 250 см3 вряща вода, която се изпива на 3 пъти преди ядене.
Нарязаните корени влизат в състава на отхранващи, слабителни и диуретични билкови чаеве. Във вид на прах и екстракт билката се използва за приготвяне на лекарствени препарати.