Време за прочитане - 3 мин.

Бъркането в носа всъщност е полезно

Оказва се, че навикът да ровичкаш в носа си, смятащо се за признак на лошо възпитание, всъщност е от полза за организма. До такъв извод е стигнал австрийският специалист по белодробни болести проф. Фридрих Бишингер. Според него обществото трябва да преосмисли отношението си към бъркането в носа и да не го забранява, а напротив, да го поощрява при децата, на които и без това им е приятно да го правят.

„С помощта на пръста могат да се достигнат такива места, докъдето не достига носната кърпа, а това позволява носът да се почисти по-добре – казва проф, Бишингер. Освен това, изяждането на изваденото сухо съдържание води до укрепване на имунната система на организма. От медицинска гледна точка подобна процедура има голямо значение.”

Бъркането в носа всъщност е полезно
Бъркането в носа всъщност е полезно

Носът е свеобразен филтър, в който се натрупва голямо количество всевъзможни омаломощени бактерии, които действат като универсална ваксина срещу много болести, повишава имунитета и свежда до минимум алергичните реакции. В изваденото от носа – така наречените мукуси или казано по-просто – сополи, има и много белтъци с антисептично действие. Попадайки в стомаха, тази лечебна смес работи като естествен антибиотик. Съвременната медицина постоянно се опитва да направи същото, но по много по-сложни пътища. Хората, които си бъркат в носа и изяждат добитото, напълно безплатно повишават защитните функции на своя организъм, твърди професорът.

Освен това чрез „срамния” навик се подобрява кръвоснабдяването на носната кухина. Към теорията за ползата от бъркането в носа се присъединяват и канадски изследователи от екипа на проф. Скот Непер. Те направили експерименти с над 1000 доброволци-бъркачи, наречени по научному мукофаги, които убедително доказали, че редовният масаж с пръст на слизестата лигавица на носа, наситена с разнообразни рецептори, стимулира работата на мозъка. Така, че хората, които си бъркат в носа, с времето стават по-умни от тези, които не го правят под въздействието на общественото мнение.

На фона на тези последни открития изглежда странно едно японско изобретение, което се продава на пазара – изкуствен нос за бъркане. Той е предназначен за хора със слаба воля, които не могат да преодолеят навика си на обществени места. Приема се за нещо съвсем прилично. Нарича се „хожирерун десу” и се продава в четири размера – ноздрите са с малък, среден голям и много голям диаметър. Избира се според пръстите, които ще се пъхат в него. Даже издава характерния звук „пльок”, когато процедурата приключи…

Учените обаче не одобряват това изобретение. Да бъркаш в изкуствен нос е съвършено безполезно занятие. Нито получаваш благотворен масаж, нито полезно „лекарство”. Проф, Непер подчертава, че няма хора, които поне веднъж в живота си не са си бъркали в носа. Нормално това се прави 4 пъти на ден. Сиреч, заради нещо природата ни кара да го вършим. А тя не прави нищо без смисъл, така че е по-добре да я следваме, а не да подменяме удоволетворението на естествените потребности със сурогати като изкуствени носове. Никой не учи новородените да си бъркат в носа, но те го правят. Навикът изглежда е заложен в нашите гени.