Третото око (аджна): шестата чакра и пътят към хармония

Най-известният мистичен символ

Малко езотерични образи са толкова популярни, колкото „третото око“. Представят си го на челото, между веждите, и му приписват какви ли не способности – да вижда в тъмнина и със затворени очи, да прозира миналото и бъдещето, да чете мисли, да отвежда човека до нирвана и дори до контакт с извънземни.

Ако е толкова могъщо, защо повечето хора не го „използват“? Откъде идва идеята за него и какво точно се има предвид? Нека започнем от началото.

Произход: учението за чакрите

Третото око е едно от най-древните понятия в езотериката. Корените му са в индуизма и по-точно в учението за чакрите.

Чакрите се описват като енергийни центрове в тялото – места, в които се пресичат нади, тънките канали, по които тече жизнената сила (прана, в китайската традиция – ци). Надите често се сравняват с кръвоносна система, но в духовен, а не във физически смисъл.

Според учението отварянето и пречистването на чакрите води човека към щастие и просветление. Предупреждава се обаче, че това е бавен процес, който изисква мъдрост и дисциплина.

Къде се намират седемте чакри

Отдолу нагоре:

1. първата и втората – в долната част на корема и таза;
2. третата – в областта на слънчевия сплит;
3. четвъртата – в средата на гърдите;
4. петата – в гърлото;
5. шестата – между веждите;
6. седмата – на темето.

Всяка чакра има свой цвят, стихия и „задача“. Смята се, че от тях произтичат положителните емоции и стремежи на човека и че колкото по-развита е една чакра, толкова по-ясно се проявяват качествата ѝ.

Коя чакра за какво

• Мечтаете за кариера, добри доходи и умение да водите хората? Според учението вниманието трябва да е върху огнената чакра манипура.
• Търсите любов и вярност? Вашият център е сърдечната чакра анахата.
• Искате да опознаете света и необикновените способности на ума? Тогава ви интересува шестата чакра – третото око, наречено аджна.

Аджна – чакрата, която разсейва илюзиите

Името аджна идва от санскрит и се превежда като „команден център“ или „център на управлението“. Традиционно я рисуват като кръг в цвят индиго с два лотосови листа. Свързва се със стихията на светлината.

Според езотериците тя отговаря преди всичко за интуицията и мисловните процеси, а при по-голямо развитие – за ясновидство, телепатия, хипноза и други свръхсетивни умения.

Не става с разтриване на челото

Много популярни наръчници по медитация обещават, че е достатъчно да разтриете точката между веждите или да „насочите енергията си“ към нея и след половин час ще ви се разкрият тайните на Вселената. Реалността, според сериозните учения, е съвсем различна.

Третото око „спи“, докато човекът живее в плен на илюзиите – когато светът му се свежда до работа, дом и тесен кръг от занимания, а религията, науката, изкуството и философията не го вълнуват. Тайните на мирозданието не успяват да пробият бронята от умора и безразличие. Едва когато човек осъзнае ограничеността си и опита да излезе от затворения кръг, аджна според учението започва да се пробужда.

Колкото по-дълго човек работи върху себе си, толкова повече му дава третото око: вдъхновение за работа и творчество, усещане за контрол над различни страни от живота. Способностите да се предвижда бъдещето и да се четат мисли обаче, според източните традиции, не се постигат сами – за тях са нужни години обучение под ръководството на йоги и лами. Голямата сила носи и голяма отговорност и тя трябва да бъде заслужена.

Как подхождат към аджна практикуващите

Хората, които се занимават с медитация, обикновено не търсят бързи чудеса, а изграждат навици. Най-често се споменават няколко неща:

• редовната тишина – по няколко минути на ден без телефон, шум и разсейване, в които човек просто наблюдава мислите си;
• вниманието към интуицията – записването на първите впечатления и „предчувствия“ и проверката по-късно доколко са се оправдали;
• сънищата – мнозина смятат, че шестата чакра е свързана и със сънуването, затова водят дневник на сънищата си и търсят смисъла им;
• любопитството – четенето, изкуството и разговорите, които разширяват представата за света.

Всичко това не обещава свръхестествени способности. Според самите практикуващи то просто помага човек да стане по-наблюдателен и по-спокоен – а именно това е първата крачка към „пробуждането“ на третото око.

Епифизата – „третото око“ в анатомията

Биолозите са категорични, че в тялото няма физически органи, които да съответстват на чакрите. Спорът между езотерици и учени продължава от много десетилетия. Странното е, че третото око е може би единственото изключение, при което има с какво да се направи сравнение.

Става дума за епифизата, наричана още пинеална жлеза или шишарковидно тяло. Това е малка жлеза, разположена дълбоко в мозъка. Не всичките ѝ функции са напълно изяснени, но е известно, че тя произвежда хормона мелатонин, който участва в регулирането на цикъла сън – бодърстване. Така една не докрай разгадана част от мозъка се оказва свързана с едно от най-тайнствените понятия в езотериката.

Истинското трето око на някои животни

При някои влечуги, земноводни и риби структура, свързана с епифизата, не е скрита дълбоко в главата, а достига до повърхността. Учените я наричат париетален или парапинеален орган – тя наистина прилича на трето око. Ако разгледате отблизо главата на някои гущери или жаби, ще забележите на темето малко петно, покрито с тънка и различно оцветена кожа.

Устройството на този орган напомня на обикновеното око: има ретина и нерв и позволява на животното да различава светлина и сянка. За много водни и сухоземни същества е жизненоважно да усетят внезапна промяна на светлината отгоре – това често означава приближаващ хищник. Гущерите пък, макар да виждат прекрасно с обикновените си очи, според изследователите използват теменното си око и за ориентиране. Според една от хипотезите то им помага да определят посоката. Неволно се питаш дали някой ден гущерите няма да се окажат ясновидци.

Тюздей Лобсанг Рампа – най-спорният „адепт“ на третото око

През XX век една от най-странните фигури, свързани с шестата чакра, е авторът, подписващ се като Тюздей Лобсанг Рампа. Той твърди, че е тибетски лама, чиято душа се е вселила в тялото на англичанина Сирил Хоскин.

Историята, която разказва, е следната: недоволен от живота си, Хоскин пада от дърво, докато се опитва да снима сова, удря си главата и губи съзнание. В това състояние при него идва духът на будистки монах, който учтиво моли да заеме тялото му – ламата бил починал преждевременно и не успял да предаде на света важни знания. Хоскин се съгласява и „отстъпва“ мястото си.

След това Рампа написва поредица езотерични книги, в които третото око заема централно място – и то не само в духовен смисъл. Той твърди, че като дете монасите буквално му пробиват отвор в челото, за да отворят третото око, и че силата му преминава и в астралното му тяло.

Твърденията му са силно оспорвани. Още в края на 50-те години журналисти установяват, че зад псевдонима стои самият Хоскин, който никога не е стъпвал в Тибет. Той обаче до края на живота си настоява на своята версия, а книгите му продължават да се четат и да имат почитатели.

Хармонията като истинската цел

Някои философи виждат в епифизата възможното „седалище на душата“. Каквото и да е истинското ѝ значение, едно е сигурно: не бива да подражавате на Лобсанг Рампа и да посягате на собствената си глава с надеждата да пробудите скрити сили.

Колкото и сложни и объркващи да изглеждат ученията на йогите и ламите, по същество те казват едно и също: човек не бива да спира да се развива. Да опознае вътрешния си свят и света около себе си и да се помири и с двата. Дали ще пътува в астрала или ще чете мисли, е второстепенно. Най-ценното, което можем да открием чрез третото си око, е хармонията със самите себе си.