Причините за стареенето на клетките
Съдържание
Сред причините за стареенето на клетките са слънчевата радиация, тютюневият дим, автомобилните газове във въздуха.
Във всяка клетка от човешкото тяло всекидневно се произвеждат около 10 хил. свободни радикали. Тези агресивни структури увреждат клетъчните мембрани, навлизат във вътрешността на клетката, атакуват ядрото и молекулите на ДНК. Неконтрилуемата им активност ускорвеа остаряването, хората стават уязвими на сърдечно-съдови, белодробни и онкологични заболявания.
Нивото на свободните радикали се поддържа високо от вредните навици, като пиене, пушене, обилно хранене с нездравословни храни, замърсен въздух. Всички те съсипват хромозомите, които забавят процеса на стареенето.
Учените са убедени, че свръхокислителните процеси в тялото са в основата на стареенето на молекулно ниво.
Какво представляват свободните радикали, как влияят на човека, може ли да се държат под контрол
Свободните радикали са виновници за клетъчното стареене – те са най-нестабилната разновидност на кислорода – атоми, група от атоми или молекули със свободен електрон във външните си орбити, които постоянно атакуват най-близката молекула, за да ѝ отдадат излишния си електрон и да се превърнат в стабилна форма. “Жертвата”, чийти електрон е отнет, се превръща в нов свободен радикал. И това се случва постоянно в тялото като част от процесите в него.
Свободните радикали са необходими за нормално протичане на важни жизнени процеси.
Кислородът участва в производството на енергия, а имунните клетки използват свободните радикали при разпознаване, прихващане и ликвидиране на болестотворните вируси и бактерии, попаднали в тялото. Опасни са когато рязко се увеличат.
Какво провокира свръхпроизводството им:
- Големи потоци свободни радикали проникват в организма от слънчевата радиация. Дори естествената антиоксидантна защита не може да се справи с тях.
- Тютюневият дим, високата концентрация на автомобилни газове във въздуха са сред големите замърсители със свободни радикали.
- Постоянен източник на агресивните кислородни съединения са и некачествените топлинно и технологично преработени храни.
- Продължителните лекарствени терапии генерират много свободни радикали.
- Големите физически натоварвания увеличават производството на свободни радикали. Причината е, че се поема много кислород, който може да провокира оксидативен стрес. Това обяснява защо спортисти с перфектна форма преди състезание вдигат температура, оплакват се от слабост и мускулни болки.
Ние разполагаме с естествена антиоксидантна защита.
Когато хората са в добро здраве, производството на свободни радикали, както и на оксиданти, като естествена защита, се контролира от специфични ензими. Те обезвреждат свръхактивните производи на кислорода.
С напредването на възрастта антиоксидантната защита отслабва, произведените в тялото и привнесени от вън свободни радикали стават по-активни, тялото старее и болестите го атакуват.
Защо са полезни антиоксидантите?
Те неутрализират окислителните реакции в клетките, при които се образуват свободни радикали. Най-мощните витамини антиоксиданти са А, С и Е, както и микроелементите селен, цинк, меди манган.
Антиоксиданти са също червеното вино, зеленият чай, гроздето сините сливи, жен шенът, боровинките, както и гъбите шийтаке, мейтаке, рейши, кордицепс.
Витамин А – съдържа се в свинския и телешкия черен дроб, жълтъка, мазната риба, сиренето, млякото, морковите, тиквита, кайсиите, зелените и червените чушки, броколите.
Витамин Е – има го в растителните масла – слънчогледово, царевично, соево, пшеничните зародиши, орехите, бадемите, фъстъците, авокадото, грахът, фасулът, патладжаните.
Витамин С – може да се набави от шипки, зелени и червени чушки, боровинки, малини, капини, киви , цитруси, ягоди.
Манган – осигуряват го орехите, кафявият ориз, бобовите, пълнозърнестите храни, грахът, цвеклото, зеленолистните зеленчуци.
Мед – негови източници са храни като черен дроб, семки, гъби, орехи, грах, сини сливи, пълнозърнести храни, зрял фасул, карантия, скариди, морски дарове.
Селен – набавя се от водорасли, месо, свински и телешки черен дроб, риба и морсеки дарове, гъби, орехи, чесън, авокадо, бобови, круши.
Цинк – има го в морските храни, червените меса, пшеничните кълнове, орехите, яйцата, гъбите, млечните продукти.
Човек може да влияе на процеса на стареене на тялото, независимо че е кодиран в клетките му. Начинът на живот и хранене могат да повлияят на здравето и доброто самочувствие и хората да изглеждат по-млади от календарната им възраст.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Оризова маска забавя стареенето
Защо стареем
