Казанлъшка маслодайна роза Rosa daraascena auct, non Mill
Описание на билката:
Съдържание
Храст, висок 1,5—2 м. Стъблата са разклонени, старите са сивокафяви, а младите жълтеникавозелени или червеникави, гъсто покрити с многобройни прави или слабо извити червеникави шипове. Листата са последователни, нечифтоперести, с 5—7 елептично яйцевидни напилени листчета с къси дръжчици; листната ос е с червеникави власинки и шипчета. Цветовете са с размери до 6 см в диаметър, с жлезисто четинести, дълги до 5 см цветни дръжки, събрани на групи по върховете на клонките. Чашелистчетата на върха са с перести придатъци, след прецъфтяване обърнати назад. Венчелистчетата най-често са 25—30, но достигат и до 95, бледорозови до розови. Плодовете са орехчета, обхванати от разрасналото се месесто цветно легло, образуващо несъщински плод — шипка, с продълговато елипсовидна форма. Цъфти май —юни.
Кои части на Казанлъшка маслодайна роза притежават лечебни свойства:
Полезни съставки на Казанлъшка маслодайна роза:
Етеричното розово масло в свежите венчелистчета е от 0,03, до 0,6% и съдържа пад 300 компонента. Главни са терпеновите алкохоли цитронелол (около 50%) и гераниол, а освен тях и евгенол, фенилетилов алкохол, нерол, линалоол, цитрал, фарнезол, парафин и др. Венечните листчета съдържат още катехинови танини, горчиви и смолисти вещества, антоцианови пигменти. В жълтеникавата основа на венечните листчета се съдържа гликозид със слабително действие.
Къде се среща Казанлъшка маслодайна роза:
Приложение на Казанлъшка маслодайна роза:
Фармакологичните ефекти на цветовете от бялата и червената роза, както и на розовото масло са проучени подробно от П. Николов, А. Малеев и сътр. Установена е висока биологична активност: слабителна, спазмолитична, противовъзпалителна, жлъчегонна, противомикробна. Получени са и препарати: Pulvis laxans rosae и Pulvis laxans compositus (със слабително действие), Rosanol (c жлъчегонно и спазмолитично действие), Rosalin (за местно приложение при рани от различно естество).
Цветовете на бялата роза се използват като леко слабително средство (розово сладко) в нашата народна медицина. Те се прилагат и срещу глисти (острици, аскари). Намират и външно приложение при бавно заздравяващи рани. Цветовете на червената роза, които съдържат много танинови съставки, се прилагат при стомашно-чревни разстройства, при възпаление на венците, при ангина. Розовото масло има подчертано разхлабвашо действие върху гладката мускулатура, противомикробно действие, както и известен успокояващ и противоалергичен ефект и се използва в терапията на възпаленията и дискинезиите на жлъчните пътища, на бронхиалната астма и на други заболявания.
Начин на употреба – Цветовете на бялата роза под формата на розово сладко се прилагат по 1 —2 чаени лъжички сутрин на гладно като леко слабително средство, Pulvis laxans rosae и Pulvis laxans compositus се използват no същия начин. Препаратът Rosanol се прилага за лечение на спазмите и дискинезиите на жлъчните пътища, а унгвентът Rosalin — при травматични рани и раии от изгаряне.
Вижте още и ⤵️
Колко рози се подаряват
Цветът на розите носи различни послания