Как настъпва смъртта и какво се случва с тялото ни?
Рано или късно ние всички ще умрем. Всичко, което има начало, има и край. И въпреки това, малко хора обичат да мислят за този тревожен факт.
Мисълта за собствената смърт се крие в сянката на подсъзнанието, но пълното избавяне от нея е невъзможно.
Но ако смъртта не може да се избегне, то може ли да се узнае каква ще бъде тя в действителност?
Наистина ли преди смъртта пред очите на умиращия преминава целият му живот и че в момента на смъртта в мозъка настъпва мощно освобождаване на ендорфини и други химически вещества, които създават еуфорията?
Всеки, който прави опити да разбере смъртта, скоро осъзнава, че тя не е толкова добре определена както от научна, така и от медицинска гледна точка.
През цялата история на човечеството всичко са знаели какво е смъртта. Когато някой преставал да диша, а неговото сърце спира да бие, това означавало, че човекът е мъртъв.
Смъртта била добре разграничен момент от времето. Но всичко се променило с развитието на медицината и технологиите.
Съвременната високотехнологична интензивна терапия отделила сърцето и белите дробове от мозъка, който отговаря за ума, мислите и действията.
В отговор на тези технологични разработки през 1968 г в знаменитият доклад на Специалния комитет на Харвардската медицинска школа била предоставена концепция за смъртта като необратима кома – загубата на функцията на мозъка.
Тази корекция била официално приета през 1981 г. Документът определя смъртта като необратимо прекратяване на функциите на кръвообращението и дишането или необратимо преустановяване на работата на мозъка. Всичко е просто – вие сте мъртви, когато вашият мозък престане да функционира.
Това определение днес се използва в повечето страни на света. Повечето от смъртните случаи настъпват след прекратяване на сърдечно-белодробната дейност, а след това и на функционирането на мозъка.
Неврологичната смърт – обусловена от необратима кома, отсъствие на реакция или дишане – се среща рядко извън пределите на отделенията за интензивна терапия, където обикновено се намират пациентите с черепно мозъчни травми или след предозиране с опиоиди.
Смъртта на мозъка може да бъде определящ фактор, но тя не опростява клиничната диагностика. – биологичните процеси могат да се съхранят дори след смъртта на мозъка.
От момента, в който лекарите диагностицират смъртта, органите могат известно време да живеят без кислород и хранителни вещества. Само постепенно клетъчното делене напълно се прекратява и след това клетките загиват.
Ако са загинали твърде много клетки, органите повече не могат да се регенерират. Най-бърза реакция протича в мозъка, където клетките умират след 3 – 5 минути. Сърцето може да продължи да бие до 1/2 час. Щом само кръвта престане да циркулира, тя се “утаява” и образува “петната на смъртта”. Те могат да дадат на съдебния експерт информация за причината на смъртта и мястото, където е настъпила тя.
След 2 часа настъпва посмъртна ригидност, защото организмът повече не изработва жизненоважния източник на енергия на клетките – аденозинтрифосфат. Без него мускулите се втвърдяват.
Няколко дни по-късно тази посмъртна ригидност отново отслабва. Дейността на стомашно-чревния тракт напълно се прекратява след 2 – 3 дни, а бактериите в него ускоряват разлагането на организма.
Патогенните микроорганизми, обаче, остават опасни в продължение на дълго време. Например възбудителите на хепатита живеят няколко дни, а бактериите на туберкулозата – години. Общо взето процесът на разлагане на човешкото тяло отнема около 30 години.
Резултатите от изследване на Джимо Борджигин и негови колеги от Мичиганския университет могат да помогнат за обяснение на това, което се случва в мозъка непосредствено преди смъртта.
В хода на изследването учените предизвикали спиране на сърцето при плъхове по време на измерване на електрическата активност в мозъка с помощта на електроенцефолография.
Това, което открили, било поразително: преди смъртта активността на мозъка на определена честота, наречена гама-диапазон, се увеличава повече от 2 пъти в сравнение с тази, когато животните били живи. В продължение на много години гама колебанията били смятани за признак на съзнание на човешкия мозък. Смята се, че вълните на активността в гама диапазона се появяват, когато се отдаваме на спомени и осъзнаваме случващото се около нас.
Но дали плъховете биха могли да се намират в подобно съзнателно състояние непосредствено преди смъртта?
За съжаление, точен отговор на този въпрос днес не съществува. Работата е там, че корелацията е едно, а причината – друго. Колкото и примамливо да изглежда установяването на връзка между тези пикове на невронна активност и съзнание, съществуват най-малко 2 проблема.
Първо, ние не знаем, възприемат ли плъховете съзнанието така, както ние. При това ние не знаем каква е тази мозъчна активност.
Второ, дори ако плъховете се намират в съзнание, не можем да направим извод от това, че тези пикове отразяват съзнанието, изхождайки само от мозъчната активност.
Но защо мозъкът устройва такова шоу непосредствено преди смъртта?
Отразява ли това опит да се разберат необичайните вътрешни сигнали или е просто механизъм за преодоляване на стреса?
Изследователите са се стараели да изключат болката в качеството на обяснение за получените резултати. В хода на изследването те открили същите пикове в активността, когато смъртта настъпвала безболезнено с използването на въглероден диоксид, а не чрез изкуствено спиране на сърцето.
Но, за да се получат точни отговори, вероятно, ще са нужни аналогични изследвания с участието на хора. Но дали биха се намерили желаещи за участие в подобен експеримент в края на своя живот?
Както съобщил неврофизиологът от Кардифския университет Дейв Макгонигъл, проверката на това може ли околосмъртният опит да бъде предизвикан чрез невростимулация – с помощта на експерименти, които предизвикват увеличение на гама синхронизацията в хората – може да доведе до пълно объркване между корелацията и причината.
Фактически моментът на смъртта е много трудно да бъде разбран. Но съгласно резултатите от неотдавна публикувано изследване, непосредствено преди смъртта в организма се увеличава количеството на хормоните и химическите вещества, свързани със стреса.
Същите химически вещества присъстват в организма на болните хора и предизвикват възпаление.
Отчитайки такова изменение на химическите вещества в организма, може да се предположи, че непосредствено преди смъртта може да настъпи мощно освобождаване на ендорфини – химически вещества, които отговарят за удоволствието и чувството на щастие.
Резултатите от изследване проведено през 2011 г, показали, че нивото на серотонин – друго химическо вещество, което, както се смята, също допринася за усещането за щастие, се утроило в мозъка на 6 плъха в момента на тяхната смърт. По този начин, не може да се изключи вероятността за това, че нещо подобно може да се случва и с хората.
Но какво може да предизвика еуфорични преживявания по време на смъртта, освен ендорфините или други невромедиатори?
Когато тялото престава да функционира, активността на мозъка също се прекратява. Напълно възможно е, че начинът, по който става, влияе някак на изпитаното в момента на смъртта.
Американският невроанатом Джил Болт-Тейлър описала чувството на еуфория, което тя изпитала по време на околосмъртен опит в резултат на травма на лявото полукълбо.
Процесът на умиране е свещен за представителите на най-различни религии, в това число за будистите, които вярват, че този момент носи огромен потенциал за ума. Те виждат прехода от живота към смъртта като най-важното в живота – моментът, когато човек пренася кармата от този живот в други животи. Но това не означава, че религиозните хора изпитват повече радостни преживявания в момента на смъртта.
В крайна сметка, всяка смърт е уникална и ние не можем кой и при какви обстоятелства ще напусне този свят.
И все пак, резултатите от още едно изследване, публикувано в списание Psychological Science свидетелстват, че непосредствено преди смъртта негативните мисли и страхът се сменят от щастливи мисли. Да се надяваме, че е така.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Смъртта е заложена в нас
Изхвърлете това от дома си – привлича бедност и смърт
Koe e безсмъртно и лечебно растение открито в Родопите?
