Каква е легендата за трите сестри и тяхната свята майка

На 17 септември православната църква почита светите мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов. На този ден се отдава почит на основните християнски добродетели – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

На Св. София, Вяра, Надежда и Любов празнуват имената (именници)

ВЕРА, ВЯРА, ВЕРКА, ЛЮБА, ЛЮБКА, ЛЮБЧО, ЛЮБЕН, ЛЮБЕНА, ЛЮБИМА, ЛЮБИНКА, ЛЮБОВ, ЛЮБОЗАР, ЛЮБОМИР, ЛЮБОМИРА, ЛЮБОСЛАВ, ЛЮБОСЛАВА, НАДА, НАДКА, НАДЯ, НАДЕЖДА, НАДЕЛИНА, НАДИНА, СЕВДА, СЕВДАЛИН, СЕВДАЛИНА, СЕВДИЕ, СОНЯ, СОФИЯ,СОФИ, СОФИЙКА, СОФРОН(ИЙ), СОФИ, СОФИЯ, Софка, София

На този ден се отбелязва и деня на град София.

Легенда за Вяра, Надежда, Любов и майка им - София
Легенда за Вяра, Надежда, Любов и майка им – София

Четирите мъченици загинали за вярата си през II век. Подложени на мъчения от император Адриан, трите девойки не се отрекли от Христос и били обезглавени. Майка им, станала свидетел на техните мъки, погребала телата им и предала душата си на Бога.

От 777 година мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда, Любов са положени в Елзас, Франция.

Легендата

Много отдавна, в зората на християнството в Рим живеела една мъдра жена на име София. Тя имала три дъщери – Вяра, Надежда и Любов. След като съпругът и се споминал тя сама отглеждала децата си. Била решила да ги възпита в християнски дух и в ценности, такива, каквито били имената им. Така семейството печелило одобрението на своите съграждани и привлякло вниманието дори на самия римски император Адриан, който бил голям гонител на християните.

Проводил той да повикат майката и дъщерите при него в двореца. Те се хванали за ръце, за да си дават кураж и се отправили към императора. Явили се те пред господаря. Той ги попитал за тяхната вяра, а майката София отвърнала, че носят името Христово в сърцето си. Щом чул отговора императорът след три дни назначил съд.

В тези няколко дни майката усилила вярата на дъщерите си.

Императорът повикал майката и дъщерите на съд. Опитал се да уговори поотделно трите дъщери да поднесат дарове на Артемида, като с това покажат, че се покланят на други боговете, а не на Христос. Една по една дъщерите отказвали. Една по една след страшни мъки ги посичал императорът пред очите на майка им. След като били погубени София ги качила на колесница и ги погребала на един хълм. След три дни и майка им се споминала от мъка по тях.

Така Вяра, Надежда и Любов станали мъченици на Христовата вяра. Тяхната майка също, задето изстрадала със сърцето си ужасните мъки на своите деца.

На този ден не се извършват някакви специални обреди и не се спазват забрани. В много домове се месят пресни питки и се раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов.

На този ден припомняме християнските добродетели и стремежа към тях, тъй като от векове наред народът ни вярва, че доброто никога не се забравя и рано или късно ще бъде възнаградено. Закон Божи е, че добрият човек, дори да е беден не остава сиромах без да му подаде парче хляб. Че всеки би трябвало да проявява милосърдие към човек, изпаднал в беда – сиромах или сираче, а гостенин не се връща, дори и да е неочакван.

Вярата

Тя е най-точният кантар не за другите, а за това, което сме самите ние. Дали ще вярваме в нещо или в някого решаваме ние. Вярата е законът, който пишем сами за себе си. Тя е онова, което ни позволява да сме като бетон, когато всичко около нас се клати. Вярата е всичко онова, което се получава след равното на сбора от всички успехи, постигнати цели, изпълнени мечти и върнати усмивки. Ако останем излъгани, законът ни е грешен. И са нужни поправки. Но до този извод се минава през много, много трудности и сълзи.

Надеждата

Ако вярата е закон, надеждата е проектозакон. Ако вярата е бетон, надеждата е сместа за него. Готова всеки миг да се втвърди, но все нещо й липсва, все нещо я тревожи, уязвява и пречи. Надеждата е онзи въжен мост между реалността и мечтите, между сигурността и неувереността, по който всеки се лута, напредва и се връща обратно, в търсене на ориентири. Надеждата е всичко онова, което искаме за себе си. Тя ни разочарова много по-често от вярата. Тя е непостоянна, понякога неуместна и се храни със случайности. Затова и ни радва по-често. Но когато си отиде, надеждата не боли както, когато си тръгне вярата. Тя просто оставя празно.

Любовта

Ех, любовта! Тук трябва да сме най-кратки. Не защото няма какво да кажем, а защото каквото и да кажем, ще е казано вече милиони пъти. И защото пак няма да е точно. И защото любовта е единствена в квартета, която не се вмества в нищо. Няма закони, няма определения, няма логика, изводи, измерения. Тя е сама в безкрая, където ни върти и суче, както и в каквито комбинации на чувствата си поиска. Ако си помислите, че това не е така, най-вероятно нямате предвид нея.

Мъдростта

Мъдростта е онази желязна нишка, която се стрелва всеки път в пейзажа, когато вярата, надеждата и любовта са разколебани. Тя е здравият разум, който се появява и посочва по недвусмислен начин истината. Мъдростта са всички вери, надежди и любови на света. Или поне в един човешки живот.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Пожелания – София, Вяра, Надежда и Любов
Св. София, Вяра, Надежда и Любов
17 септември ден на София
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъже

loading...