Време за прочитане - 2 мин.

Св.ап. Тимотей

Градът Листра се намирал в Ликаония, в Мала Азия. В този град се родил Тимотей. Майка му Евника и баба му Лоида били еврейки, а баща му бил елин.

Св. апостол Тимотей бил ученик на св. ап. Павел. Той бил обърнат в християнството от него по време на първото му мисионерско , а при второто си пътешествие великият апостол го взел за свой спътник и ученик. Св. ап. Павел му възлагал важни поръчения. Сведенията, които Тимотей донесъл на своя от Солун в Коринт, станали повод за написването на Първото до християните в Солун. Св. апостол Тимотей бил първият в град Ефес.

От това време нататък Тимотей бил постоянен спътник на св. ап. Павел, който му възлагал важни поръчения. Сведенията, които Тимотей донесъл на своя учител от Солун в Коринт (1Сол. 3:1-3), станали повод за написването на Първото послание до християните в Солун.

Важна роля по отношение на коринтските християни има ап. Тимотей и при третото пътешествие на ап. Павел. Заедно с други шест спътници Тимотей придружавал учителя си и до Йерусалим. Тимотей бил със затворения Павел в Рим, и св. Павел съобщава, че ученикът му преди него бил освободен. През последните години на ап. Павел той бил поставен като негов заместник на отговорното апостолско поприще в Ефес.

Скоро преди смъртта си ап. Павел чувства копнеж да го види и му поръчал да отиде в Рим, след което Тимотей отново се върнал в Ефес. Евсевий Кесарийски (263-339) в своята “Църковна история” го нарича “първи епископ на Ефес”.

Св. ап. Тимотей бил умъртвен на 22 януари 97 г. от езическа тълпа, защото излязъл пред езическото шествие и го изобличил за безсрамните действия по време на Артемидините тържества.

Светите му мощи са били пренесени от император Констанций (337-361) в Цариград и положени заедно с мощите на св. Лука и св. Андрей Първозвани в храма “Св. апостоли”. По-късно били отнесени в Италия от кръстоносците.

В канона на новозаветните свещени книги влизат две Павлови послания до св. апостол Тимотей , които принадлежат към неговите “пастирски послания”. Първото е написано след “първите окови” на ап. Павел, а второто малко преди неговата мъченическа смърт в 67 година.