Време за прочитане - 1 мин.

На 24 март Православната църква почита паметта на Св. преподобни Захария и Св. Артемон Селевкийски.

Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Карион взел със себе си и Захария, понеже не могла да го изхрани.

Макар и по-млад от много старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата вътрешност.

На запитването на Св. Макарий, кое нещо прави монаха истински монах, Захари отговорил: Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии.

А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш монах, Захария хвърлил своята килимявка и я стъпкал с нозете си, като казал:

Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.

Захария е бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.

Блаженият Артемон бил родом от писидийския град Селевкия, където отраснал и бил възпитан.

Той водел благочестив живот, когато светите проповядвали на света Христовото учение. Веднъж Свети апостол Павел дошъл в Селевкия, където сред гражданите, подобно на светилник, който не може да се укрие, блестял с си дела Артемон.

Понеже бил утвърден в Христовата вяра и в него изобилствувала божествената премъдрост, свети апостол Павел го определил за пастир и учител, ръкоположил го за първи на Селевкия Писидийска.

Блаженият Артемон ръководил добре и богоугодно повереното му паство. За всички бил пристанище на спасение. За вдовици, сираци и бедни бил незаменим покровител, чудотворен лечител на душите и телата.

Прекарал живота си благочестиво и богоугодно и починал в дълбока .