Време за прочитане - 2 мин.

Свети цар Борис-Михаил – 2 май

Имен ден празнуват имената: БОРИС, БОРИСЛАВ, БОРИСЛАВА, БОРКА, БОРКО, БОРО, БОРЯНА, БОРЯН, БОРИСА

Изберете Пожелания за имен ден

Житие

Свети цар Борис-Михаил – покръстител на българите бил родственик на св. мъченик Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай*, но приел Христовата вяра от Изток – Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.

Св. Борис-Михаил е български владетел от XI век, покръстител на българския народ, забележителен държавник. По време на своето продължително царуване /852-889/ княз Борис извършил значителни промени в политическия и духовния на страната с трайни културно-исторически последствия.

Блажени Теофилакт казва, че Бог прославил св. цар Борис с чудотворна , която се проявявала чрез светите му мощи, загубени през вековете “поради нашите грехове и поради многото превратности в съдбата на многострадалния български народ“.

Светата Българска е причислила покръстителя към лика на своите светци. За светец го е признала и Цариградската църква, както се вижда от посланието на Цариградския патриарх Николай Мистик до цар Симеон, дето той пише: “Сега Борис се намира със светците и предстои пред Бога, удостоен с велика похвала за делото, което той пред Бога е направил за българите, именно за туй, че е турил основата на вярата им, за което справедливо се почита“.

В 864 г. той се покръстил и въвел християнството като официална религия в Българската държава. Построил много храмове и манастири и радеел за изграждането на независима Българска църква.

Плод на неговата културна политика е въвеждането на старобългарския език и писменост в богослужението и в държавния живот и създаването на първите български книжовни и просветни средища. Той посрещнал радушно в Плиска Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий и им създал благоприятни условия за книжовен труд на старобългарски език и за подготовка на кадри за нуждите на църквата.

В 889 г. доброволно напуснал престола и станал монах в манастира край Голямата базилика в Плиска. На два пъти князът временно напускал обителта – веднъж за да усмири разбунтувалите се привърженици на езичеството, предвождани от сина му Владимир, и втори път, за да поведе войските срещу нахлулите в българските земи маджари.

След на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.

Починал на 2 май 907 г. Като покръстител св. цар Борис е наречен “равноапостолен светец”.

Имени дни през този месец