Приказка за трите прасенца
Приказката в аудио формат:
Имало едно време една стара свиня, която имала три малки прасенца и понеже нямала достатъчно храна за тях, тя им казала, че е по-добре да тръгнат по света да си търсят щастието.
Първо тръгнало най-голямото прасенце. И като припкало по пътя, срещнало един човек, който носел сноп слама. Много учтиво то помолило:
— Бъдете така добър, господине, дайте ми тази слама да си направя къща.
Като видял колко възпитано е прасенцето, човекът му дал сламата и то се заловило за работа и си построило хубава къща.
Когато къщата била готова, случило се да мине един вълк.
Той видял къщата и надушил прасенцето вътре.
Почукал на вратата и казал:
— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!
Прасенцето надзърнало през ключалката, видяло грамадните му лапи и отговорило:
— Не! Не! Не! И върха на зурличката ми няма да видиш!
Вълкът се озъбил и казал:
— Тогава ще пухтя и ще духтя, докато съборя къщата ти!
И наистина запухтял и задухал и къщичката се разхвърчала.
А вълкът изял прасенцето и продължил пътя си.
После и второто прасенце тръгнало и срещнало един човек, който носел наръч клонки, и учтиво го помолило:
— Бъдете така добър, господине, дайте ми тези клончета да си направя къщичка.
Като видял колко възпитано е прасенцето, човекът му дал клонките; и прасенцето се заловило за работа и си построило хубава къщичка.
Случило се, че когато къщичката била готова, вълкът минал край нея, видял я и надушил вътре прасенцето.
Почукал на вратата и казал:
— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!
Прасенцето надникнало през ключалката, видяло големите зъби на вълка и отговорило:
— Не! Не! И върха на зурличката ми няма да видиш!
Вълкът се озъбил и казал:
— Тогава ще пухтя и ще духтя, докато съборя къщичката ти!
И наистина задухал и запухтял, и къщичката се разхвърчала.
Вълкът изял прасенцето и продължил пътя си.
Накрая и третото прасенце тръгнало и срещнало един човек, който носел куп тухли, и учтиво го помолило:
— Бъдете така добър, господине, дайте ми тези тухли да си направя къщичка.
Като видял колко възпитано е прасенцето, човекът му дал тухлите и прасенцето си построило хубава къщичка.
И така се случило, че когато къщичката била готова, минал вълкът, видял къщичката и надушил вътре прасенцето.
Пак почукал на вратата и казал:
— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза!
Прасенцето надникнало през ключалката, видяло грамадните очи на вълка и отговорило:
— Не! Не! Не! И върха на зурличката ми няма да видиш!
— Тогава ще пухтя и ще духтя, докато съборя къщичката ти! — озъбил се вълкът.
И пак пухтял и духал. И пак пухтял и духал. И пухтял, пухтял и духал, духал, но къщичката не се съборила. Накрая така се задъхал, че не могъл вече ни да пухти, ни да духти. Тогава помислил малко и казал:
— Прасенце! Знам една нива, където винаги има чудесни репи.
— Наистина ли? — попитало прасенцето. — И къде е тя?
— Ще ти я покажа — казал вълкът, — ако си готово в шест часа утре сутринта, ще дойда да те взема да отидем заедно на нивата на Смит и ще си наберем репи за обяд.
— Много ти благодаря — казало прасенцето. — Ще бъда готово точно в шест часа.
Но прасенцето не се оставило да го измамят, то станало в пет часа, изтичало до чифлика на Смит, извадило си репи и вече закусвало с тях в дома си, когато вълкът почнал да хлопа на вратата му и да вика:
— Прасенце! Прасенце! Готово ли си?
— Готово ли? — казало прасенцето. — Какъв мързеливец си ти! Аз ходих на нивата и вече се върнах и сега имам пълна паница с репи за закуска.
Вълкът почервенял от яд, но решен да изяде прасенцето, отговорил безгрижно:
— Радвам се, че ти харесват, но знам нещо по-вкусно от тях.
— Наистина ли? — казало прасенцето. — И какво е то?
— Едно чудесно ябълково дърво в градината на Мери с най-сочните и най-сладките ябълки. Ако си готово в пет часа утре сутринта, ще дойда да те взема и да си наберем заедно ябълки.
— Много ти благодаря — казало прасенцето. — Сигурно ще бъда готово точно в пет часа.
Но на сутринта то рано-рано се разбързало и още нямало четири часа, когато тръгнало да си набере ябълки. Но и вълкът не се оставил втори път да го измамят и тръгнал също в четири часа. Прасенцето било напълнило едва до половината кошничката си, когато видяло вълкът да се задава по пътя, облизвайки уста.
— Здравей! — казал вълкът. — Вече си тука! Рано пиле! Хубави ли са ябълките?
— Много са хубави — казало прасенцето. — Ще ти хвърля една да опиташ.
То я хвърлило толкова далече, че докато вълкът я догонил, прасенцето успяло да скочи долу и да избяга в къщи с кошничката си.
Вълкът бил страшно разгневен. Но на другата сутрин отишъл до къщичката на прасенцето и с меден глас му казал:
— Прасенце! Прасенце! Ти си толкова умничко, че искам да ти купя армаган. Ако искаш да отидем заедно на панаира днес след обяд и ще си го получиш.
— Много ти благодаря — казало прасенцето. — Кога ще тръгнем?
— Точно в три часа — казал вълкът. — Гледай да бъдеш готово.
— Ще бъда готово преди три — подхилило се прасенцето.
И наистина било. То тръгнало същата сутрин, отишло на панаира, люляло се на люлка, много се забавлявало, купило си бутало за масло и припнало към дома си много преди три часа. Но точно когато стигнало върха на хълма — какво да види, — вълкът се изкачвал насреща му, задъхан и почервенял от гняв.
Нямало къде да се скрие освен в буталото за масло; намъкнало се вътре и тъкмо да го захлупи, буталото почнало да се търкаля надолу по хълма — тамбур-ламбур, тамбур-ламбур!
Разбира се, прасенцето заквичало вътре, а когато вълкът чул писъците и видял буталото да се търкаля срещу него — тамбур-ламбур, тамбур-ламбур — така се изплашил, че си подвил опашката и търтил да бяга.
Но все пак бил твърдо решен да си хапне прасенце за обяд, затова на другия ден отишъл до къщичката на прасенцето и се извинил, че не могъл да удържи обещанието си да отиде на панаира, защото нещо страшно, ужасно, кошмарно се спускало насреща му със страшен шум.
— О! — казало прасенцето — това трябва съм било аз! Скрих се в буталото, щом те видях да идваш, а то се търколи! Съжалявам, че съм те уплашил!
Това вече било твърде много. Силно разгневен, вълкът започнал да се върти около къщичката и да се кълне, че ще влезе през комина и ще изяде прасенцето за вечеря. Но докато се катерел до покрива, прасенцето наклало силен огън и сложило върху него един казан, пълен с вода, да заври. И когато вълкът започнал да се спуща през комина, прасенцето вдигнало капака и, „пльок“, вълкът паднал във врящата вода.
Прасенцето захлупило пак капака, сварило вълка и го изяло за вечеря.
