Белоцветен дебелец Semprevivum leucanthum Panc

Многогодишно тревисто растение с гъсто облистено, жлезисто влак­несто стъбло, високо до 20 см, при основата с безплодни издънки, листата на които са събрани в розетка до 5 см в диаметър. Розетковите листа са продълговато лопатовидни, постепенно заострени, дълги около 20 мм, ши­роки 8 мм, към върха червеникави, по ръба с разперени власинки. Стъбле­ните листа последователни, продълговато ланцетни, влакнести, приседна­ли. Цветовете разположени на върха на разклоненията, образуващи общо щитовидно съцветие. Чашелистчетата 10-14, зелени. Венчелистчетата жъл­ти, разперени, отвън пухести, на брой колкото Чашелистчетата. Тичинките двойно повече от Венчелистчетата, с почти голи жълти дръжки. Плодници­те разперени, с горен яйчник. Плодът многосеменна мехунка.

По сухи каменливи и скални места. Среща се доста често в Рила, Вито­ша, Пирин, Лозенска планина, Славянка, Средни Родопи, Кресненското де­филе, Сакар планина докъм 2000 м н. в. Цъфти юли — август.

Употребява се в народната медицина.