Тайните знаци на Вселената: символите около нас

Защо символите имат власт над нас

От най-дълбока древност човекът живее сред символи. Те му дават увереност и чувството, че принадлежи към нещо по-голямо – към общност, към тайно знание, към традиция, която го пази. Всеки знак е свързан с други знаци и „говори“ на онези, които разбират езика му. Символиката прилича на верига от следи, която чака своя следотърсач.

Нека разгледаме няколко от знаците, които срещаме всеки ден – по дрехите, бижутата и стените на домовете си – и какво се вярва за тях.

Кръстът – най-старата защита

Днес кръстът е може би най-разпознаваемият символ в света. За християните той е светиня, в индуизма има множество свещени значения, а място в своите учения са му намерили и съвременните неоезичници.

Едно от най-древните му значения обаче е по-простичко: кръстосани оръжия, тоест защита и сигурност. Такава закрила е била нужна преди всичко на хората, които изхранват рода – ловците и земеделците. Ако погледнем запазените парчета от дрехи от времето преди християнството, от Близкия изток до Северна Европа, ще видим, че много от тях са тъкани на квадрати. Мрежата от пресичащи се линии всъщност е множество малки „защитни“ кръстчета и я откриваме в напълно различни култури. И днес карираната риза се възприема като класическо работно облекло. А където платът е бил едноцветен, по него обикновено се е бродирало – и кръстът отново е бил сред водещите мотиви.

Българската народна носия също пази тази памет. Шевиците по ръкавите, яката и подгъва на ризите не са били само украса – според поверията те са затваряли „отворите“ на дрехата, през които злото би могло да стигне до човека. Сред геометричните им мотиви кръстчетата и ромбовете са сред най-честите, а всеки край е имал свои предпочитани форми и цветове, предавани от майка на дъщеря. Затова по една риза опитното око е можело да познае от кое село е жената, която я е ушила.

Хиляди хора, които не се смятат за вярващи, носят кръстче като украшение. Попитани защо, отговарят: „Просто ми харесва.“ Според тълкувателите на символите в този избор има нещо интуитивно – сред безброй красиви дреболии ръката посяга към един от най-древните пазители.

Руните – наследството на Один и Фрея

Северната романтика е завладяла хора от всички краища на света. Скандинавските руни се появяват навсякъде: в орнаменти, бижута, татуировки, интериорен дизайн. Древните скандинавци обаче съвсем не са били миролюбиви и според преданията са използвали руническото писмо и като магическо оръжие срещу враговете си. Разказва се, че за да изпратиш проклятие, е било достатъчно тайно да изрисуваш определена руна върху дрехата или оръжието на противника.

Затова привържениците на руническата магия съветват: преди да внесете някой древен знак в дома си или да го носите на шията, разберете какво означава. Ако харесвате северния стил, вземете добър справочник и изберете само руните, които се свързват с изобилие, успех и благоденствие.

Двете лица на свастиката

Същото предупреждение важи и за сувенирите от Египет, Африка и Латинска Америка. Много от тях носят мотиви, свързани с древни култове – включително такива, посветени на смъртта, подземния свят и разрушението, които с времето са се вписали в традиционните орнаменти. Според езотеричните представи всеки символ е ключ към енергията на култа, от който произлиза, и неусетно я пренася върху новия си притежател.

Понякога значението на знака се променя от самата история. Така става със свастиката – древен индоевропейски символ на слънцето, който хилядолетия не е носил нищо зловещо. През ХХ век тя е превърната в емблема на нацизма и за европееца се свързва с ужасите на Втората световна война. В Индия и в много азиатски страни обаче тя и днес е знак за благополучие и се среща по дрехи, предмети и храмове. Ето защо е добре да внимавате, когато купувате дрехи, бижута или декорация от магазини за източни стоки: това, което за индуса е добро пожелание, у нас може да събуди силно неприятни чувства у околните. Вярва се, че дори когато хората не забелязват съзнателно малките свастики в някоя бродерия, те усещат враждебност – и я насочват към онзи, който носи дрехата.

Звездата – с връх нагоре

Не всички древни знаци са опасни – иначе едва ли щяха да са толкова популярни. Някои от тях според поверията работят в наша полза. Ето няколко примера:

• Кръст с камъче в средата. Ако се чувствате изморени, а ви предстои да бъдете сред много хора, вярва се, че такова украшение ще ви даде сили вместо умора.
• Петолъчка с връх нагоре. Дори стилизирана, тя се смята за помощник при изпит, доклад или интервю за работа: помага човек да се покаже такъв, какъвто е създаден – уверен и без комплекси.
• Петолъчка с връх надолу. Обратно, според поверието тя носи само неувереност, беззащитност и объркани мисли.

Вълнистата линия – водата и растежът

Вълнистата линия е от най-простите знаци, но значението ѝ зависи от посоката:

• хоризонталната е символ на водата – на течението, гъвкавостта, отстъпчивостта и всички „водни“ качества;
• вертикалната означава възходяща енергия, растеж и разцвет.

В гностическата традиция вертикалните вълнисти линии се свързват с обновлението – можем да си спомним за жезъла на Хермес с двете змии, увити около него. Те символизират изчистването от всичко остаряло и ненужно.

Привържениците на тази символика съветват: ако искате да мобилизирате вътрешните си сили, нека вертикалните вълни присъстват около вас – в дрехите, в бижутата, в подредбата на бюрото ви. Най-често се препоръчват златист, оранжев или зелен цвят.

Ако пък сте зает човек, който никога не намира време за истинска почивка, по-подходящи са хоризонталните вълни – образът на течащата вода. Вярва се, че те помагат да се отпуснете и да оставите водата символично да отнесе тревогите, умората и излишното напрежение.

Как да гледаме на знаците

Символите са език, на който хората са говорили много преди писмеността. Да познаваме значението им означава да избираме съзнателно какво носим и с какво се обграждаме. Дали знаците наистина влияят на съдбата ни, всеки решава сам – но внимателният поглед към тях със сигурност разказва много за историята и за вярванията на предците ни.