Всичко за депресията

Депресията има много лица

Няма човек, който поне веднъж в живота си да не е изпитвал тъга, безнадеждност или апатия (липса на интерес към обичайните забавни неща в живота) в рамките на 2 или повече седмици.

Според психолозите някои хора осъзнават, че са в депресия, и търсят подкрепа, а други предпочитат да си излеят яда върху близките, да се пропият и да се затворят в дома си.

Има няколко основни симптома, които трябва да насочат вниманието на всеки човек към депресията.

Те включват чувство на:

• тъга
• тревожност
• безнадеждност
• песимизъм
• необичайна раздразнителност
• чувство на вина
• безполезност или безпомощност
• загуба на интерес към приятни занимания
• хронична умора
• нежелание за излизане навън и общуване с други хора
• безпокойство
• разсеяност
• трудно вземане на решения
• промени в съня (безсъние или твърде дълго спане) и апетита (гладуване или преяждане)
• мисли за самоубийство
• коремни болки и храносмилателни проблеми

Ако човек открие над 10 от тези усещания, трябва да се консултира със специалист. Той може да разграничи най-точно едно състояние на депресия от друго и да предпише подходящото за целта лечение. 

Голяма и тежка депресия

Преподавателите по психология в Харвардския университет определят голямата и тежка депресия като “състоянието, при което тъжното настроение е всепоглъщащо и човек губи интерес към дейности, дори и към тези, които обикновено са приятни” .

Изследванията им показват, че през 2017 г. близо 17,3 млн американци (около 7 % от населението на САЩ) са преживели поне една голяма депресия през живота си.

Симптомите на това състояние се изразяват в проблеми със:

• съня
• промени в апетита или теглото
• хронична умора
• чувство за безполезност и мисли за смърт или самоубийство

Тежката депресия, известна още като клинична депресия, се диагностицира въз основа на два ясно видими симптома – потиснато настроение и липса на интерес към каквито и да било дейности, които продължават повече от 2 седмици и влошават ежедневието на човека.

Не може да бъде посочена една-единствена причина за появата на депресия, но се смята, че има няколко фактора, които допринасят за нейното развитие – генетични, невробиологични, хормонални и т. н.

Голямата депресия се лекува с психотерапия и медикаменти. За някои хора с твърде тежки и продължителни симптоми, които не могат да бъдат облекчени с антидепресанти, се препоръчва и електроконвулсивна терапия или транскраниалната магнитна стимулация.

Трайно депресивно разстройство

Устойчивото депресивно настроение (наричано още дистимия) е състояние на непрекъсната лека тъга (меланхолия) или безпокойство, от което човек не може да излезе с месеци, а понякога и с години. То не е така интензивно като голяма и тежка депресия, но е също толкова неприятно.

Според психолозите трайното депресивно разстройство не пречи на човек да живее нормално, но сериозно влошава ежедневието – най-често води до промени в апетита и съня, ниско самочувствие и усещане за безнадеждност.

Подобно на голямата депресия, причината за продължаващата във времето лека меланхолия не е напълно изяснена. Вероятно тя също е повлияна от гените, хормоните и някои химикали в мозъка. Може да бъде диагностицирана от специалист въз основа на комбинация от физически прегледи (за да се изключат други заболявания) и психологическа оценка.

Има изследвания, според които 2% от възрастното население страда от трайно депресивно разстройство в определен момент от живота си. Родните психолози твърдят, че то се открива предимно при възрастните и самотни българи, които живеят сами или са настанени в старчески дом. Най-често те им предписват антидепресанти, но това не е особено ефективна терапия, тъй като трайното усещане на тъга се отстранява най-добре с подобряване на социалната среда.

Депресивна психоза

Някои от хората с тежка депресия могат да изпитат заблуди и халюцинации. Комбинацията от тези две усещания се нарича от психолозите депресивна психоза.

Заблудите са мисли, които е малко вероятно да са верни, а при халюцинации на страдащия от депресия му се привиждат или причуват неща, които не са истински. Точно по тази причина психозата може да предизвика мисли за самоубийство, т. е. това е състояние, което в никакъв случай не бива да се подценява.

Не е ясно защо някои хора в депресия развиват психоза, но това може да е свързано със стресови житейски събития или емоционални травми. Терапията се състои предимно в предписването на антипсихотични средства и антидепресанти. Но по преценка на специалиста в лечението могат да се включат също така когнитивно-поведенческа терапия и електроконвулсивна терапия.

Нетипично протичаща депресия

Симптомите при атипичната депресия са почти същите като при другите видове психологични разстройства  – хората изпитват тъга, имат повишен апетит и спят повече от 8 часа (в състояние са да спят по 12-13 часа и повече). Може също така да се чувстват отхвърлени или непрекъснато критикувани. Оплакват се от тежест в ръцете и краката.

Основна разлика между атипичната депресия и другите видове е, че хората в рамките на кратки периоди от време, при наличието на положителни събития в живота им, могат да се чувстват по-добре.

Нетипично протичаща депресия се появява за първи път в раните етапи от живота на човека, т. е. от нея страдат подрастващите. Лошото в случая е, че ако не се вземат адекватни мерки, тя ще продължи във времето и в един момент ще се прояви като трайно депресивно разстройство.

Рискови фактори за това са употребата на алкохол и наркотици, наличието на емоционални травми в детска възраст, ежедневен стрес, както и фамилна анамнеза за депресия, биполярно разстройство или алкохолизъм. Подобно на други видове депресия, и това разстройство се лекува с медикаменти и психотерапия.

Кратък потискаш период

Предменструалното дисфорично разстройство е екстремна форма на добре познатия предменструален синдром – период, в който дамите стават силно раздразнителни, тревожни и потиснати (изпадат в лека депресия).

Симптомите обикновено се появяват между овулацията и периода на кървене. Има изследване, което показва, че 5% от жените в репродуктивна възраст изпадат в такива състояния седмица преди всеки цикъл.

Колебанията в хормоните (най-вече в нивата на серотонин) са отговорни за всичко това, твърдят психолозите. Този кратък потискаш период се лекува с няколко вида медикаменти, включително и антидепресанти и противозачатъчни.

Управлението на стреса, балансираната диета и редовните упражнения също могат да намалят тежестта на симптомите.

Симптомите, на които трябва да се обърне внимание, са раздразнителност, необясним гняв и тъга, тревожност, паника, плач, липса на интерес за общуване с околните, проблеми със съсредоточаването, умора, желание за непрекъснато похапване на сладко и т. н. Всички тези усещания трябва да се обсъдят със специалист, за да се предпише адекватна терапия. 

Биполярно разстройство

За да се диагностицира биполярното разстройство от първи тип, е достатъчно да се появи само един епизод на маниакално поведение. При хора с разстройство от втори тип обаче депресията се редува с периоди на свръхактивност, водеща до рисково поведение.

Манията и депресията са като противоположните страни на една монета, а лечението се фокусира върху стабилизиране на настроенията. Психолозите обаче обръщат внимание и върху това, че епизодите могат да бъдат “смесени“, т. е. както с елементи на мания, така и с елементи на депресия.  Счита се, че наследствеността и някои промени в структурата на мозъка повишават риска от биполярно разстройство.

Лечението обикновено изисква комбинация от лекарства (антидепресанти, стабилизатори на настроението или нетипични антипсихотични средства) и психотерапия .

Съществува и състояние наречено униполярната депресия. То е подобно на биполярното разстройство, но не се откриват маниакални реакции у страдащия. Терминът често се използва за клинична депресия.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Депресията е заразна
Индришето помага при гъбички и депресия
Как да се справим с депресията
Половин час на слънце бори депресията