3 март – Освобождението на България и Санстефанският мир

Защо 3 март е национален празник

3 март е националният празник на България. На тази дата през 1878 година в Сан Стефано е подписан мирният договор, с който приключва Руско-турската война и след почти пет века османско владичество на картата отново се появява българска държава. Именно от този момент започва изграждането на модерна и суверенна България – затова денят се смята за символ на Освобождението, въпреки че границите от Сан Стефано така и не влизат в сила.

Дългият път към свободата

България попада под османска власт през 1396 г. Възвръщането на националното самосъзнание е бавен процес, който минава през няколко големи етапа:

• духовното пробуждане, поставено от монаха Паисий Хилендарски;
• борбата за самостоятелна българска църква, увенчана със султанския ферман от 1870 г., с който се учредява Българската екзархия;
• организираното революционно движение за независима държава.

Два възгледа за освобождението

Към средата на XIX век сред българските дейци се оформят две разбирания за пътя напред.

Умерените залагат на законни средства и постепенни реформи, чрез които страната да постигне първо политическа автономия. Този подход не изисква кръвопролития и до голяма степен би запазил българските земи цели. Слабото му място е, че свободата се отлага за неопределено далечно бъдеще.

Радикалните предлагат обратното – общо въоръжено въстание, което да постави българския въпрос пред света и да доведе до намеса на Великите сили. Цената е висока: жертви и риск съдбата на страната да бъде решена според чужди интереси и без гаранция за целостта на земите ѝ. Затова пък целта изглежда много по-близка.

Българското общество, нетърпеливо за свобода, тръгва по втория път.

Априлското въстание и реакцията на света

През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е потушено с жестокост, но постига политическата си цел. С цената на около 30 хиляди жертви българите приковават вниманието на Европа към своята съдба. В защита на българската кауза се обаждат едни от най-видните творци на времето – Виктор Юго, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Фьодор Достоевски и много други.

Руско-турската война

Кланетата дават основание на Русия да се намеси активно в т. нар. Източен въпрос. Руските владетели от векове воюват с Османската империя и преследват една дългосрочна цел – влияние над Балканите и контрол над Проливите. Пътят към статута на световна сила за тях минава през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море.

За да постигне това, Русия последователно изгражда образа си на закрилница на балканските християни и на славяните в империята. Колкото по-силна е вярата в освободителната ѝ мисия, толкова повече расте руското влияние в региона.

Войната започва през 1877 г. За около осем месеца руските войски преминават през цяла България и достигат до околностите на Константинопол.

Санстефанският мирен договор

На 3 март 1878 г. в малкото селище Сан Стефано, на около 12 км от Истанбул, Русия и Османската империя сключват мир. Българският въпрос е уреден в точки от 6 до 11 на договора. Според тях:

• България става трибутарно княжество, тоест плаща данък на султана;
• управлява се от княз християнин и има собствена войска;
• границите ѝ следват тези на Българската екзархия от 1870 г. и обхващат Северна България (без Северна Добруджа, която отива към Румъния), почти цяла Тракия (без районите на Гюмюрджина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).

Тези решения обаче остават само на хартия. Документът е изготвен от руския посланик в Константинопол граф Николай Игнатиев, но малко преди подписването той получава шифрована заповед от канцлера Горчаков договорът да има характер на „обикновен прелиминарен (т.е. предварителен) протокол“.

Берлинският конгрес

Великите сили не приемат голямата българска държава и още същата година в Берлин преначертават границите. Българските земи са разделени на три части: Княжество България, автономната област Източна Румелия, а Македония е върната под властта на султана.

За българите това е тежък удар. Днес обаче, погледнато от историческа дистанция, решението не изглежда изключение. Балканските въпроси рядко са решавани според интересите на самите балкански народи, а Берлинският договор не е по-несправедлив от много други подобни споразумения.

Съдбата на съседите

• Сърбите се бият близо двадесет години, за да получат самостоятелност върху земя, която обхваща едва около една трета от етническите им територии.
• Гърците воюват ожесточено с турците от 1821 до 1828 г. В резултат независимост получават само Пелопонес и Атика – отново не повече от една трета от гръцките земи.
• Румънците не вдигат въстания, но борбата им за самостоятелност и обединение трае десетилетия. Влахия и Молдова се обединяват едва след Кримската война, и то в държава, обхващаща само половината румънско население.

На този фон българите дори получават повече от очакваното. В Княжество България и Източна Румелия живеят близо две трети от българите. Двете части имат различна степен на независимост, но още през 1885 г. се обединяват.

Как се отбелязва 3 март днес

3 март е официален почивен ден – можете да го проверите и в списъка с официалните празници. Денят започва с тържествено издигане на националното знаме и полагане на венци пред паметника на Незнайния воин в София в памет на загиналите за свободата на Отечеството.

Цветя и венци се поднасят и пред паметниците на руските, финландските и румънските воини, паднали в боевете за Освобождението, из цялата страна. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител Александър II, небето се озарява от празнични фойерверки.

Освен официалните церемонии много семейства използват празника, за да посетят исторически места, свързани с войната – връх Шипка, Плевен, Стара Загора – и да разкажат на децата си цената, на която е извоювана свободата.