Покажете съпричасност, но и твърда увереност, че има изход от всяка трудна ситуация
Възрастните знаем, че разочарованията са неизбежна част от живота, но как да обясним това на децата и да им помогнем да преглътнат горчивото хапче.
Разочарованието съдържа богата гама от негативни чувства – отчаяние, объркване, безсилие. Родителят трябва да убеди детето, че от всяка ситуация има изход, макар и не точно в желаната посока, и че злото може да е за добро, когато се извлече полезен опит.
Психолозите съветват да предприемете следните конкретни стъпки:
*Най-напред изяснете от какво идва разочарованието, опитайте се да разберете какво точно кара детето да страда. Не подценявайте проблема, дори да ви се струва неоснователен. Проявете загриженост, но и увереност че „няма нищо страшно”. Ако детето усети вашата безусловна любов и подкрепа, бързо ще преодолее разочарованието си.
*Ако вие сте причината за разочарованието – т. е. не го изпращате на лагер примерно, обяснете подробно защо.
*Проявете търпение при проява на неадекватно поведение. Ако детето буйства и плаче, знайте, че това не е насочено срещу вас, а е израз на силно преживяната емоция.
*В никакъв случай не обвинявайте детето, анализирайки ситуацията: „Ако не беше допуснал грешки, сега нямаше да плачеш”.
*Проявете съпричастност, уверете го, че разбирате неговата болка. Разкажете за ваши подобни преживявания в детството. Така ще утешите детето по-бързо, отколкото с думите „недей така”, „не плачи” , „стига толкова сълзи”.
*Имайте предвид, че децата не остават дълго в едно и също емоционално състояние, така, че изчакайте, като държите детето под око.
*Предложете да поиграете на любимата му игра или да отидете на кино.
*Заявете готовност и желание да помогнете – попитайте го какво да направите. С това ще покажете на детето, че държите на него и за вас е важно то да се чувства добре.
*И в този случай родителският пример е най-показателен. Ако вие показвате силен дух и детето е виждало, че с усилия на волята преодолявате трудности, значи сте предали най-важния урок.
