Динка – лечебна Sanguisorba officinalis L.

Многогодишно тревисто растение (прил. 81) с дебело, хоризонтално, тъмнокафяво ко­ренище. Стъблата са 20—100 см високи, прави, ръбести, кухи, в горната част разклонени. Приосновните и долните стъблови листа са 20 до 40 см дълги, сложни, нечифтоперести, с 4 до 12 двойки продълговато яйцевидни или елипсовидни, напилено назъбени листчета. Цветовете са дребни, събрани във връхни, 1 — 3 см дълги, елипсовидни до почти кълбовидни кафявочервени класовидни съцветия. Чашелистчетата са 4, червени до тъмночервени. Венче липсва. Тичинките са 4, с червени дръжки и тъмночервени прашници. Плодът е орехче. Цъфти юни—септември.

Използват се коренището и корените (Rhizoma et Radix Sanguisorbae).

Съдържа 12—20% дъбилни вещества, предимно галотанини, а също свободна галова и елагова киселина. Освен това са установени тритерпеновите сапонини сангвисорбин и потерин,стероли и до 30% нишесте.

Расте из влажни планински ливади и пасища в Средна и Западна Стара планина, Средните и Западните Родопи, Рила, Витоша и западните гранични планини от 800 до 2200 м надморска височина.

Кръвоспиращо,адстрингентно, противовъзпалително и болкоуспокояващо.
Билката се използва при кръвотечения, кървава диария, дизен­терия, възпаление на венците, флебит и някои кожни заболявания.
Начин на употреба. Прилага се извлек, получен от 1/2 чаена лъжичка коренния накиснато в 300 см3 вода за 8 часа. Пие се по 2—3 супени лъжици на ден след ядене.