Здраве

Ендометриозата засяга всяка десета българка

Какви са причините за ендометриоза?

Не пропускайте нашите публикации като се

Ендометриоза – причини и симптоми

Ендометриозата е заболяване, засягащо тъканта по вътрешната страна на матката. Най-общо казано, става дума за “миграция“ на клетки от ендометриума (лигавицата във вътрешността на матката) към други органи в тялото. Това е третото най-разпространено гинекологично заболяване сред българките, като засяга предимно дамите в активна възраст, лишавайки ги от деца.

Причините за появата ѝ не са добре изучени, а лечението е трудно и продължително. 

Ендометриозата засяга всяка десета българка
Ендометриозата засяга всяка десета българка

Според статистиката от ендометриоза страдат малко над 10% от жените, като най-често болестта засяга дамите в детеродна възраст – до 45 години. В повечето случаи диагнозата се поставя след 3 – 5 години от началото на развитието на болестта. Причината за това е, че жените не търсят медицинска помощ, защото си мислят, че болките са естествен спътник на месечния цикъл. Освен това диагнозата не се поставя лесно.

Родните специалисти обясняват, че се различават два вида ендометриозаГенитална (в шийката на матката, влагалището, перинеума, маточните тръби, яйчниците, коремната кухина) и извън генитална (в червата, пикочния мехур, белите дробове). Вторият вид обаче се среща изключително рядко.

Стандартният гинекологичен преглед може да наведе на мисълта за ендометриоза, но след това задължително трябва да се направят специализирани изследвания – ехография, магнитен резонанс и компютърна томография. За да се постави окончателната диагноза, може дори да се наложи направата на лапароскопия и биопсия.

От години лекарите се опитват да определят какво точно предизвиква това страдание. По този въпрос има много теории. Най-популярната от тях е на американския гинеколог Джон Симпсън, който я е представил още през 1921 г. Според неговите предположения по време на менструация някои клетки от ендометриума не отиват във влагалището, а мигрират по кръвен път в коремната кухина и там образуват кисти.

Теорията му се подкрепя и от факта, че освен при хората, заболяването е описано и при приматите, а те са единствените животни, при които също има менструален цикъл. Друг факт е, че колкото по-дълъг е цикълът между менструациите и по-кратък е периодът на самото кръвотечение, толкова е по-малък рискът на жената да развие ендометриоза и обратно – жените с ранен първи цикъл, късна менопауза, продължителни менструации и липса на бременност са по-застрашени. Вероятността за заболяване се увеличава при пациентки с нарушено оттичане на менструалната кръв – например поради вродени нарушения в развитието на половите органи.

❗️Оказва се обаче, че ендометриозата може да се прояви и при жени с хирургически отстранена матка или прекъснати маточни тръби, както и при момичета преди първия им месечен цикъл, което означава, че заболяването не е свързано с менструацията. Ето защо едно десетилетие след обявяването на теорията на Джон Симпсън се появява друга, според която епителната тъкан в коремната кухина и плеврата се трансформира. Това според лекарите обяснява и факта защо от заболяването страдат и мъже макар това да се случва изключително рядко.

Според трета теория хормоналният дисбаланс също играе голяма роля. Влияние върху ендометриума има естрогенът (хормон, който стимулира деленето на клетките) и прогестеронът (хормон, който потиска клетъчното делене). При ендометриозата обаче тези процеси се объркват – от една страна, заблудените клетки са силно възприемчиви към естрагона и дори сами го синтезират, а от друга – те са практически нечувствителни към прогестерона и потискането на деленето на клетки не може да се състои.

Какви са причините за ендометриоза?
Какви са причините за ендометриоза?

Често паталогичното разрастване на ендометриомната тъкан е свързано с хормонозаместителна терапия на климактериума. 

Други рискови фактори са свързани с наследствената предразположеност към подобно неестествено разрастване на клетки и отслабената имунна система на отделния индивид. Вината за увеличаването на заболеваемостта често се хвърля и върху съвременния стил на живот – по-късно забременяване и раждане, по-кратко кърмене, неправилно хранене, всекидневния страх и т н. Интересното в случая е, че според едно американско изследване тютюнопушенето не влиза в “черния“ списък със заподозрените.

Обилната менструация и подуване на корема са основните симптоми

Болката е един от първите сигнали – може да е остра или съвсем лека, в зависимост от мястото на ендометриозното огнище, продължителността и тежеста на заболяването, както и психо емоционалното състояние на жената.

Често този дискомфорт се засилва преди менструация или по време на полов акт, но понякога е постояна.

Обилните и продължителни менструации са другият характерен симптом при това заболяване. При някои дами се наблюдава също така честа умора, запек, диария, гадене, подуване на корема (особено по време на менструация).

Възможно е да се появяват болки и при уриниране или при изхождане по голяма нужда. При наличието на част от тези симптоми е наложително да се потърси специалист, за да се диагностицира болестта своевременно и да се избере най-удачната терапия.

Хормонални таблетки или операция

При доказано заболяване лекарите се спират на един от трите терапевтични метода – хирургичен, медикаментозен или комбиниран. Те избират най-подходящия подход в зависимост от клиничната картина на заболяването, възрастта на пациентката, репродуктивния ѝ статус и т н. При операция се отсътранява максимално ендометриозното огнище и кистата, ако има такава. Опитът показва, че 12 месеца след хирургичната намеса се възстановява възможността за забременяване.

Хормоналната терапия се провежда с орални контрацептиви, които предизвикват хипоестрогенно състояние, или т мнар изкуствена менопауза. В този вариант симптомите се облекчават, но може да се появят стандартните оплаквания като горещи вълни, нарушаване на съня, вагинална сухота, мускулни болки. Понижено либидо, резки промени в настроението.

Не са изключени обаче рецидиви на заболяването. Дали ендометриозата ще се появи отново, зависи от тежестта на първоначалното заболяване и индивидуалните способности на пациентката – психоемоционално състояние и начин на живот. И ако на първия фактор не можем да повлияем, то втория можем да контролираме.

Вижте още и ⤵️
Ендометриозата – не умеете да изпитвате радост
Как да се храним за да имаме хормонален баланс?
Диета за жени с предменструален синдром
Менструални нарушения по време на климактериум

Tags

Свързани статии

Close
Close