12 карти на Ошо – изберете една и прочетете своята притча

Как да изберете карта

Погледнете снимката по-долу, без да мислите дълго. Отпуснете се и забележете коя от дванайсетте карти първа привлича погледа ви или ви харесва най-много. Запомнете номера ѝ и след това потърсете притчата под същия номер. Тя описва настоящия ви момент и посоката, в която той може да се развие.

Значението на дванайсетте карти

Карта 1 – Любов

Остарелият владетел трябвало да избере кой от двамата му сина близнаци да наследи трона. Задачата била трудна, защото и двамата били еднакво умни, храбри и достойни. Тогава царят дал на всеки торбичка със семена на цветя и казал, че короната ще получи онзи, който ги опази най-добре.

Единият брат прибрал семената в здрав сандък и го заключил. Другият ги посял. Три години по-късно бащата поискал подаръка си обратно. Първият отворил сандъка и открил, че семената са плесенясали. Вторият завел баща си в цъфнала градина и му казал: „Ето ги твоите семена. Щом цветята прецъфтят, ще ги събера и ще ти ги върна.“ Не е трудно да се досетите кой станал цар.

Поука: любовта е като семе – ако я заключиш, тя изгнива. Тя трябва да бъде посята, за да има смисъл.

Карта 2 – Противопоставяне

Един търговец минавал покрай плантация и видял там окаян роб. Смилил се над него, дал му храна и вода. Робът му отвърнал само: „Всичко минава, ще мине и това.“

След три години двамата отново се срещнали. Бившият роб вече бил везир. Той дарил търговеца със скъпоценности и пак повторил същите думи. Когато търговецът минал оттам за трети път, заварил гроба на везира с надпис „Всичко минава“. „Е, това вече няма да мине“ – помислил си той с горчивина. Години по-късно водата отнесла и гроба. Тогава търговецът признал: наистина всичко минава.

Поука: когато събитията не вървят така, както искате, не хабете силите си в борба срещу тях. Всичко ще се подреди от само себе си.

Карта 3 – Приемане на себе си

Една сутрин царят излязъл в градината си и я заварил да вехне. Дъбът линеел, защото не можел да стане висок като бора. Борът гниел, защото не раждал плод като лозата. Лозата съхнела, защото не ухаела като розата. Единствено орловите нокти цъфтели буйно.

Царят ги попитал каква е тайната им и получил отговор: „Разбрах, че когато си ме засадил, ти си искал да пораснат именно орлови нокти. Щом не мога да бъда нищо друго, реших да бъда най-хубавите орлови нокти, на които съм способен.“

Поука: ако Бог искаше да сътвори отново Христос или Буда, би го направил. Но на света е бил нужен именно ти. Уважи този избор и приеми себе си такъв, какъвто си.

Карта 4 – Мъдрост

Беззъб побелял шейх отишъл при лекар и му се оплакал: „Ти, който помагаш на всички, помогни и на мен. Затворя ли очи, сънищата ме нападат. Виждам се на площада пред харема, а жените там са прекрасни като цветя в райска градина. Но щом се приближа, всички изчезват през таен изход.“

Лекарят дълго мислил и накрая попитал дали шейхът иска прах или отвара, които да го избавят от съня. „Само не това! – възкликнал старецът. – Искам единствено тайният изход да е заключен, за да не могат жените да ми избягат.“

Поука: хората биха били щастливи, ако желаеха само онова, което по право им принадлежи. Но те копнеят за чуждото.

Карта 5 – Общност

Един философ имал само един чифт обувки. Занесъл ги на обущаря и го помолил да ги поправи веднага. Обущарят отвърнал, че затваря работилницата, и му предложил да мине на другия ден. „Но аз нямам други обувки!“ – възразил философът. „Няма страшно, ще ви дам за един ден чужди.“

Философът се възмутил: „Аз да нося чужди обувки? За какъв ме смятате?“ Тогава обущарят го попитал: „А защо ви е толкова неприятно да носите чужди обувки, когато нямате нищо против да носите в главата си чужди мисли и идеи?“

Поука: в този свят нищо не е изцяло ваше – дори мислите. Всичко е общо. Помислете над това, когато имате време.

Карта 6 – Енергия

Ангулимала е фигура от будистките предания – безмилостен разбойник и убиец. Огорчен от несправедливостта на хората, той се заклел да отнеме живота на хиляда души и да носи около врата си огърлица от отрязаните им пръсти. Жертвите му стигнали 999, когато срещнал Буда.

Мъдрецът го помолил да изпълни последното му желание: „Отчупи клон от онова красиво дърво и ми го донеси, искам да го разгледам. След това го прикрепи обратно към дървото.“ Ангулимала го изгледал с недоумение, а Буда продължил: „Щом не можеш да създаваш, нямаш право и да рушиш.“

Поука: насочете енергията си към полезно дело. Иначе тя ще потърси друг изход – в гняв, ярост и агресия.

Карта 7 – Светлина по пътя

Двама пътници се изгубили в гъста гора в непрогледна нощ. И двамата се страхували, но реагирали различно – единият бил философ, другият мистик. Философът разсъждавал защо е попаднал в това положение, а мистикът просто се уповавал на съдбата.

Внезапно се извила буря и проблеснала светкавица. Философът по навик вдигнал поглед към небето, замислил се и се отклонил от пътеката. Мистикът гледал в краката си и в мига на светлината видял правилния път.

Поука: гледайте внимателно пътя пред себе си и вървете смело напред. Размишленията са полезни, но сами по себе си не водят до целта – за да успеете, трябва да действате.

Карта 8 – Благодарност

Привечер в едно село пристигнала възрастна странница и почнала да моли за подслон. Обиколила всички къщи, но никой не ѝ отворил. Премръзнала и гладна, тя заспала под цъфнало плодно дърво. Към полунощ се събудила и видяла цъфналите клони на ябълката, огрени от луната.

Жената станала, поклонила се към селото и благодарила на хората, че не са я приели. После се прибрала у дома и нарисувала прочута картина.

Поука: приемайте с благодарност всичко, което животът ви дава. За да се развива човек, са му нужни както радостите, така и страданията.

Карта 9 – Надежда

Ловец се изгубил в джунглата и цели три дни бродил сам из гъсталака. Най-накрая срещнал друг човек. Двамата се прегърнали и известно време били безкрайно щастливи. После се попитали на какво всъщност се радват.

Първият казал: „Бях се изгубил и вече бях изгубил надежда, че ще срещна някого.“ Вторият отвърнал: „И аз съм се изгубил и се надявах да срещна водач. Но щом и двамата не знаем пътя, няма на какво да се радваме – просто сега ще се лутаме заедно.“

Поука: заедно можем да бъдем щастливи само ако умеем да бъдем щастливи и поотделно. Иначе само правим един друг още по-нещастни.

Карта 10 – Отвъд семейството

Когато Исус бил още момче, Мария и Йосиф го завели в Йерусалим за Пасха. В тълпата детето се изгубило. Родителите го търсили дълго и накрая го намерили сред книжовниците – той разговарял с мъдреците, а те се чудели на разума му.

Йосиф го упрекнал: „Защо си тук? С майка ти цял ден те търсим!“ „Защо ме търсите? Зает съм с делата на баща си“ – отвърнало момчето. „Аз съм твоят баща и съм дърводелец, а ти седиш при книжовниците“ – възразил Йосиф. „Говорех за моя духовен баща“ – отговорил Исус.

Поука: рано или късно всяко дете трябва да се отдели от родителите си – не само физически, но и духовно, за да стане самостоятелен човек.

Карта 11 – Портите на рая

Един самурай отишъл при дзен учител и го попитал съществуват ли адът и раят и къде са портите им. Учителят го попитал кой е. „Самурай“ – отвърнал воинът. „Ти самурай? Приличаш на просяк!“ – засмял се учителят.

Самураят пламнал от обида и без да се замисли, изтеглил меча си. Учителят само се усмихнал: „Ето ти отговора. Адът и раят не са места на картата, а състояния на душата. Портите им са една до друга, вътре в нас. Когато действаме несъзнателно, отваряме вратата на ада, а когато действаме съзнателно – вратата на рая.“

Поука: научете се да владеете чувствата и постъпките си. Не е толкова важно какво правите – важно е да го правите осъзнато.

Карта 12 – Пътуване

Учител и ученик минавали през едно село в ден на голям празник. Когато стигнали площада, тъпаните и виковете на хората станали толкова силни, че ученикът запушил ушите си. За негово учудване учителят затанцувал и се запътил право към сърцето на празника.

Когато веселието свършило и хората се разотишли, ученикът попитал: „Учителю, как можа да се радваш сред такъв шум? Аз не чувах собствените си мисли!“ Учителят отвърнал: „Ти беше настроен да чуеш шум. А за хората от селото това е музика. Аз просто слушах тези звуци така, както ги слушат те.“

Поука: повечето хора минават през живота, като чуват само шум. Нека отидем по-далеч и този път да чуем музиката.

Как да приемете посланието

Картата, която сте избрали, не е присъда, а повод за размисъл. Прочетете притчата още веднъж и се запитайте къде в живота ви в момента се крие нейната поука. Можете да повторите избора и след време – често ще установите, че ви привлича друга карта, защото и вие самите сте се променили.