Изворът на сънищата: къде отиваме, когато спим

Само почивка ли е сънят?

Изследователите отдавна се питат защо изобщо спим. Наистина, през нощта организмът се възстановява – отделят се хормони, клетките се обновяват. Част от тези процеси обаче вероятно биха могли да протекат и при обикновена спокойна почивка, без човек да заспива. Щом е така, излиза, че сънят служи и за нещо друго, освен за физическо отмаряне.

Според идеята, която разглеждаме, това „друго“ е самото преживяване. Сънят носи не по-малко опит от будното състояние. Той е основно, а не второстепенно състояние на човешкото съществуване.

Новороденото и страната на сънищата

Един аргумент в полза на този възглед е начинът, по който започва животът. Новороденото бебе спи през по-голямата част от денонощието. Светът на сънищата е първият му дом. Постепенно, ден след ден, чрез петте си сетива то открива все повече от онова измерение, което наричаме реален свят, и прекарва все повече време в него.

При възрастния човек съотношението вече е обърнато – две трети от времето сме будни. Но всяка нощ отново се връщаме към първоначалното си състояние. Тялото, с което сме дошли на света, търси изява, действие и утвърждаване през деня и е ограничено от познатите три измерения. Сънят временно ни освобождава от тези граници.

Два противоположни възгледа

Старите рационалисти виждали в съня нещо като досадна песъчинка в механизма на будния живот – неизбежна, но без собствен смисъл. Подходът, който описваме тук, е точно обратният. Ако обърнем материалистичната картина наопаки, се оказва, че истинската реалност не е само навън, а най-вече вътре във всеки от нас.

Различните традиции дават различни имена на това вътрешно пространство. Религията говори за „небе“, а психологът Карл Густав Юнг – за „колективно несъзнавано“. В съня си ние слизаме именно там и чрез сънищата общуваме с цялото мироздание. От този Извор, а не само от интелекта, черпим енергия, вдъхновение и надежда за бъдещето.

Когато една трета не стига

Съвременният живот върви много по-бързо от този на предишните поколения – особено през десетилетията след Втората световна война. Изразходваме повече физическа енергия, отколкото успяваме да натрупаме духовна и психическа. Нощното време, отделено за връзка с Извора, вече не ни е достатъчно, за да запазим равновесие.

Затова мнозина търсят начини да се „презаредят“ и през деня. Кратката следобедна почивка, релаксацията и медитацията постепенно влизат в ежедневието. Погледнати от този ъгъл, те са опит да се докоснем до същия извор на енергия, до който сънят ни отвежда всяка нощ.

Светът отвъд петте сетива

Ако приемем, че Изворът е наше естествено наследство, много неща, които разумът не може да подреди в своите кутийки, престават да изглеждат странни. Сънищата, необяснимите съвпадения, усещането, че знаем какво мисли друг човек, видения и преживявания, за които няма лесно обяснение – всички те просто идват от пространство, което петте сетива не обхващат.

Човек, който успее да се почувства у дома си в страната на сънищата, вижда живота си в ново измерение. Според този възглед там сме били, преди да се родим, там се връщаме всяка нощ и там ще отидем след смъртта.

Шекспир и сънят без край

Тази мисъл не е нова. Векове по-рано Шекспир влага в устата на Хамлет прочутите думи за съня и смъртта, в които сънят се явява като врата към нещо непознато:

„Заспиваш, сънуваш може би? Да, тук е пречката! Защото туй — какви ли сънища ще ни споходят в съня без край, когато се измъкнем от бренната черупка? — то ни спира; таз мисъл прави жизнения гнет тъй дълголетен“.

Дали ще приемем идеята за Извора буквално, или само като красива метафора, тя ни напомня нещо важно: сънищата заслужават внимание. Те не са шум, а послание от онази част от нас, която рядко чуваме през деня. Ако искате да разберете какво ви казват вашите, започнете от съновника.