Изворът на Самуиловите войници в Добърско: легендата и старата църква

Къде се намира Добърско

Селото е разположено по южните склонове на Рила, на около 18 км североизточно от Разлог и на 20 км северно от Банско. Тихо планинско място, което привлича постоянен поток от посетители заради две свои съкровища – изворът на Самуиловите войници и старинната църква, в чийто двор се намира той.

Историята: битката при Ключ

През 1014 г. край село Ключ, което днес е почти на южната граница на България, византийската армия разбива войската на цар Самуил. Император Василий II заповядва всички пленени български воини да бъдат ослепени. На всеки сто души оставят по един с едно око, за да може да води останалите обратно.

Според разказа на летописците, когато Самуил вижда завръщащите се слепци, сърцето му не издържа и той умира. Скоро след това пада и Първата българска държава.

Ослепените воини се отправят към вътрешността на страната, водени от своите еднооки другари. Болката им е огромна, мнозина са съкрушени духом. Но има и такива, които не се предават – те вървят напред, хванати за ръце, за да не се изгубят по пътя.

Легендата за чудотворния извор

Местното предание разказва, че слепите мъже вървели и пеели. Песента им била тъжна и стройна, като залеза над върховете на Рила и Пирин. Хранели се с горски плодове и корени, а силите им се топели с всеки изминат ден.

Една вечер спрели да нощуват на широка поляна. Не им било останало нищо – нито храна, нито вода. Тогава едноокият им водач ги подканил да копаят, за да стигнат до вода. С последни сили войниците започнали да разравят земята и изведнъж от нея изригнала струя, толкова силна, че обляла всички. Те пили жадно, плискали се и се къпели в студената вода като деца, а после заспали изтощени край нея.

На сутринта станало чудото: около стотина мъже отново виждали. Зрението им се било върнало. И те запели – вече не тъжна, а радостна и жизнена песен.

Селото на Самуиловите воини

Именно тези войници според преданието основали Добърско. Певческата традиция, с която селото е известно и до днес, се пази като почит към тях.

Вярата в лечебната сила на водата

Изворът, с който е свързана легендата, не е пресъхнал. Хората вярват, че водата му помага при очни болести, а и при други неволи. Местните свещеници обаче напомнят, че изцелението идва от вярата и чистата душа, а не от самата вода.

Разказва се още, че тук е промивал очите си и свети Климент Охридски. Дали е било така, никой не може да докаже – това е само предание, но то показва колко дълбоко е вкоренена почитта към мястото.

Църквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“

Изворът се намира в двора на един от най-старите запазени храмове в България. Църквата е необичайна с това, че носи имената на двама светци едновременно – Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат. Според надпис в нея тя е построена около 1614 г. Днес храмът не е действащ, а е превърнат в музей.

Преди църквата на това място се е намирало тракийско светилище – нещо, което не е рядкост, защото много български храмове са издигнати върху по-стари свещени места. Спомен от онези времена е един езически знак в църквата: камък, който изглежда сякаш е поникнал от земята, с изобразени върху него две преплетени змии.

Стенописите и спасените икони

Стенописите в храма са на няколко века, а имената на зографите, които са ги изписали, не са известни. Местните жители разказват и още една история: някога в църквата избухнал пожар, но цялото село се втурнало да изнася иконите и нито една от тях не пострадала.

Така Добърско събира на едно място история, легенда и вяра – причина, поради която мнозина идват тук не само като туристи, а и като поклонници.