Минали животи: какво казват поверията за прераждането

Спомени, които не би трябвало да имаме

Хора, които са се подлагали на т.нар. регресия – сеанс, при който човек се „връща“ назад във времето – често разказват невероятни истории. Някои твърдят, че по време на сеанса са се озовавали в Древен Египет и са виждали места, на които никога не са стъпвали. Други разказват, че по-късно са отишли там на екскурзия и са познали улиците, къщите и забележителностите, които са „видели“ преди това.

Вярващите в прераждането търсят следи от миналото и върху самото тяло. Един български биоенерготерапевт например разказва за случай, в който белег на рамото е тълкуван като спомен от рана, получена в предишен живот – от стрела на индианец.

Огледалото като ключ към миналото

Според едно популярно схващане колко пъти се е прераждал човек, може да се види и без сеанси – достатъчно е да се погледнете в огледалото.

Ушите

Модният дизайнер Пако Рабан, известен с ексцентричните си възгледи и с интереса си към учението на Петър Дънов, има своя теория. Според нея най-много прераждания стоят зад хората с големи, издължени ушни месести части. Такава душа, твърди той, е натрупала опит – човекът е силен, умен и съсредоточен в себе си. Обратното, малките, прилепнали към главата уши, както и силно щръкналите, издавали „млад дух“, на когото му предстоят още много животи, докато изпълни мисията си.

Очите

Някои езотерици смятат, че мъдрата, вече многократно преродила се душа личи по погледа – по очи, които изглеждат леко уморени, сякаш са видели много.

Ръцете

Хората, които се смятат за посветени в тайните на битието, твърдят, че ръцете също разказват за миналото. Малките и нежни ръце според тях говорят, че в предишния си живот човекът си е отишъл млад. Големите и груби длани пък се свързват с душа, минала през много прераждания и усвоила голяма част от житейските уроци.

Как да гледаме на всичко това

Идеята за прераждането е древна – тя е в основата на индуизма и будизма и се среща в учения от различни епохи. Описаните признаци обаче не са проверими и остават в областта на вярванията и личните тълкувания. Затова е най-добре да ги приемаме като любопитен поглед към една стара идея, а не като присъда за собствената ни душа. А следващия път, когато ви споходи дежа вю, можете сами да решите кое обяснение ви харесва повече.