Калина Viburnum opulus L.

Описание на билката:

Разклонен храст или дърво, високо 1,5—4 м. Кората на старите стъбла и клони е напукана, а на младите е гладка, сивокафява с червеникав оттенък. Листата са срещуположни, длановидно нарязани, три- до петделни, отдолу влакнести. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия на върха на клоните. Плодовете са овални, лъскави, червени, сочни, със силно горчив вкус. Цъфти през май—юни.

Кои части на Калина притежават лечебни свойства:

Използва се кората. (Cortex Viburni opili) на стъблата и клоните, събрани през ранна пролет. При брането се правят пръстеновидни нарези върху кората на разстояние 25—30 см, след което се съединяват с два надлъжни нареза и кората се отделя лесно.
При брането да не се смесва с черната калина — Viburnum lantana L., чиито листа са цели, елипсовидни, набръчкани, а плодовете първоначално са червеникави, а впоследствие — черни.

Полезни съставки на Калина:

Съдържа дъбилни вещества, гликозида вибурнин (вибурнозид), смолисти вещества, фитостероли. Качествената кора трябва да съдържа не по-малко от 4% дъбилни вещества.

Къде се среща Калина:

Расте из храсталаците и горите, край потоците в предпланинския и планинския пояс на страната.

Приложение на Калина:

Кръвоспиращо, успокояващо, хипотензивно.
С добър резултат се прилага при различни кръвотечения. Фармакологичното проучване потвърждава кръвоспиращото действие на билката. Гликозидът вибурнин скъсява времето на кървене, понижава артериалното налягане, действува успокояващо. Дрогата се прилага и при белодробни възпаления с кашлица, при болки и спазми на стомаха и червата, при сърдечни и бъбречни заболявания като противооточно средство.
Начин на употреба – Запарка от 1 чаена лъжичка надробена кора на 250 см3 вряща вода се изпива за 1 ден.