Климатичните промени заплашват с алергия половината човечество

От 10 до 30% от населението на Земята страда от полиноза – алергия към цъфтящите растения. В близко бъдеще може да се окаже, че това е станало проблем за половината от земните жители.

Сезонът на масово кихане, кашляне и сълзене може да продължи за алергичните хора от пролетта до средата на есента – и постепенно става все по-дълъг. Ако за хората, страдащи от алергия, цъфтенето е сигнал за раздразнение, то за растенията това е начин за размножаване.

За да се възпроизвеждат, растенията трябва да транспортират прашец от “мъжкото” растение до “женското”. Някои от тях използват за тази цел “куриери”, например опрашващи насекоми или животни. Други се надяват на силата на вятъра. Но шансовете, че вятърът ще отнесе прашеца от “кавалер” точно към “дама”, не са големи, ето защо такива растения изпускат във въздуха изключително много прашец, за да повишат вероятността от попадане в мишената. 

Когато ние вдишваме прашец, в някои случаи организмът може да види е него не безобидна частица, а враг, който трябва да бъде атакуван, за да се защити организмът.

Имунната система възприема протеиновите вериги в прашеца като протеинов материал, какъвто има в паразитите. В резултат организмът се “изчиства” от въображаемото заболяване с помощта на кихане, отделяне на течности от слъзните канали и други алергични прояви.

Учените обръщат внимание, че количеството на прашеца във въздуха до голяма степен се влияе от климатичните изменения – именно това води до увеличаване на страдащите от алергия хора в целия свят.

Фактор номер 1: въглероден диоксид

Торовете съдържащи фосфор, калий и азот, са смятани за най-добрите добавки за растенията, стимулиращи техния растеж, в това число цъфтенето и увеличаването на количеството на семената.

Въглеродният диоксид е и важно хранително вещество за растенията: колкото по-висока е неговата концентрация, толкова повече прашец произвеждат растенията. Просто казано, повече храна – повече сили за размножаване.

Люис Зиска, изследовател на растителната физиология в Аграрното министерство на САЩ, заявил, че преди индустриалната епоха нивото на прашеца на абразията било 280 частици на милион, а днес тази цифра достига 400 частици на милион:

“Ние виждаме ефекта от въглеродния диоксид и в малки мащаби: тревите и амброзията произвеждат повече прашец около местата, където се изхвърля повече въглероден диоксид, например около автомобилните пътища.”

Амброзията е плевел, произвеждащ алергия.

В добавка към увеличаването на количеството на прашеца въглеродният диоксид повишава и концентрацията на алергенните пептиди в прашеца, както твърди Джефри Деманн, директор на Центъра по алергии, астма и имунология в Аляска. Пептидите са вещества, състоящите от остатъците на две и повече аминокиселини. Именно тези молекули провокират имунната система на организма и предизвикват алергична реакция. 

Увеличаването на количеството на пептидите на едно зрънце от прашеца усилва самата алергия. Излиза, че въглеродният диоксид не само увеличава количеството на прашеца, но и го прави по-алергенен.

Фактор номер 2: повишение на температурата

Парниковите газове, и въглеродният диоксид в това число, задържат топлината на повърхността на Земята и нейната средна температура в долните слоеве на атмосферата се повишава. За последните 50 години средната годишна температура в някои райони на планетата се е повишила с 1 градус по Целзий. Това незначително увеличение е твърде осезателно в глобални мащаби.

Повишената температура удължава топлия сезон: пролетта и лятото стават по-дълги, а заедно с тях и периодът на цъфтеж на растенията, увеличавайки количеството на изработения прашец. Студовете идват по-късно, а нали именно измръзванията потискат разпространението на прашеца от плевелите, такива като амброзията.

Според прогнозите на Леонард Байлъри заради тези два фактора количеството на прашеца към 2040 г ще се увеличи два пъти! Освен това д-р Байлъри твърди:

“По правило, колкото повече са алергените около вас, толкова по-чувствителни ще бъдете към тях. Хората със сенна хрема могат да изпитват влошаване на симптомите, а хората, които по-рано не са имали алергия, могат да започнат да страдат от нея.”

Повече растения – повече кислород?

През пролетта прашецът, който предизвиква алергия, се произвежда от дърветата, а през лятото главен производител са тревните растения, а в края на летния сезон и началото на есента на арената излизат плевелите, особено амброзията.

На пръв поглед, повече прашец – значи, повече дървета в бъдеще, амбриозата може и да се изтърпи, тъй като увеличението на растенията ни обещава красив сценарий за спасение на света, насищането му с кислород и предотвратяване на екологична катастрофа.

Логиката показва, че, докато растенията “ядат” въглероден диоксид и произвеждат себеподобни, те помагат да се намалят обемите на този газ в атмосферата и оказват “охлаждащ” ефект на околната среда.

Но, по данни на последно изследване, публикувано в списание Nature, повишението на количеството на въглеродния диоксид в атмосферата и температурата прави климатът по-сух. Сухият климат провокира в растенията стрес, заради който те не могат в пълна степен да осъществят фотосинтезата – т. е те. напротив, освобождават все по-малко и по-малко кислород в атмосферата.

Всичко това не означава, че ние сме обречени: да се разчита само на растенията, когато имаме наука, биотехнологии и други постижения на човешкия интелект, би било неразумно.

В последните отчети за замърсяването на атмосферата с парникови газове ООН предупредила, че за съхранение на измененията на температурата на Земята в рамките на 2 градуса по Целзий, усилията за забавяне на глобалното затопляне трябва да бъдат утроени, а ако искаме да удържим затоплянето в пределите на 1,5 градуса по Целзий, всички ние трябва да вложим пет пъти повече усилия.

Едно от действените оръжия за снижаване на замърсяването на въздуха в градовете са същите тези растения: вертикални градини, растения по покривите на сградите и други начини за озеленяване на градската среда.

Има два вектора за реакция на климатичните промени. Смекчаването на последствията от изменеията на глобалния кломат предполага всички активни мерки, които е нужно да се предприемат за намаляване на парниковите газове или отстраняването им от атмосферата. А адаптацията ще позволи да се направи нашият живот възможен в условията на затопляне.

Италианската архитектка Елена Фарне смята, че дърветата представляват достъпна технология, която е способна да изпълнява тези функции. Те могат да попиват, съхраняват и използват отработените газове и в същото това време те помагат да се намали температурата, тъй като отделят във въздуха влага.

Друга интересна особеност на растенията е това, че те създават въздушни потоци при правилно засаждане на правилното място. тъй като създават сянка, в която изпаренията се охлаждат и допринасят за движението на въздуха. Благодарение на вятъра така може да се намали температурата в градовете.

Освен това учените провеждат активна биоинженерна работа с нашите зелени съседи по планета. Доктор Джоан Чори разработва специални растения, които ще се запасяват с повече въглероден диоксид в корените, отколкото обикновено. Укрепената коренова система ще помогне също да се забави ерозията на почвата – друг страничен ефект от глобалното затопляне.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Koe e безсмъртно и лечебно растение открито в Родопите?
Вижте кои стайни растения са отровни
Индрише – лечебното растение
Най-полезните стайни растения