Датата на Рождество не е записана в Евангелията
Краткият отговор е, че точната дата не е известна. Евангелията разказват за раждането във Витлеем, но не посочват нито ден, нито месец. Затова в първите векове християните не са имали единен празник на Рождеството.
В ранната Църква раждането на Спасителя често е честван заедно с Богоявление на 6 януари – деня, в който Иисус е кръстен в река Йордан от св. Йоан Кръстител. Арменската апостолическа църква пази тази стара традиция и днес отбелязва двата празника заедно на 6 януари. Някои ранни течения, като гностиците, отдавали на кръщението особено значение: според тях именно тогава в човека Иисус се вселява Божието Слово. Официалната Църква не приема това учение, но то обяснява защо 6 януари дълго е бил толкова важен ден.
Защо е избран 25 декември
Една от връзките, които често се посочват, е Благовещение. На 25 март архангел Гавриил известява на Дева Мария, че ще роди Божия Син, а точно девет месеца по-късно идва 25 декември. Така двата празника се оказват близо до двете важни точки в годината: Благовещение – до пролетното равноденствие, а Рождество – до зимното слънцестоене.

Първото сигурно сведение за честване на Рождество на 25 декември е от Рим и се отнася за 336 година – времето на император Константин Велики, при когото християнството излиза от гонения и получава подкрепата на държавата.
Изборът на дата не е случаен и заради римските обичаи. В края на декември римляните празнували Сатурналиите (от 17 до 23 декември) – най-обичания им празник, съпроводен с веселие и размяна на подаръци. През III век император Аврелиан издига култа към Непобедимото Слънце (Sol Invictus), а 25 декември се свързва с неговия „рожден ден“.
Зад всичко това стои едно просто наблюдение на природата. След зимното слънцестоене нощите започват да намаляват, а денят – да расте. За древните хора това е моментът, в който светлината се ражда отново, и много народи го отбелязват с празници. Християнството придава на този символ нов смисъл: Христос е наречен „Слънце на правдата“ и „Светлина на света“, а Неговото Рождество съвпада с времето, когато светлината започва да побеждава мрака.
Два календара – две дати
Разминаването между 25 декември и 7 януари не идва от различни вярвания, а от различни календари.
- Юлианският календар е въведен от Юлий Цезар и векове наред е общ за целия християнски свят. С времето обаче той изостава от астрономическата година.
- Григорианският календар е по-точен. Въведен е през 1582 година от папа Григорий XIII и първо е приет в католически страни като Италия, Испания, Португалия, Полша и Франция.
Днес разликата между двата календара е 13 дни. Затова 25 декември по стария (юлиански) стил се пада на 7 януари по новия (григориански).
Какво се случва в България
България приема григорианския календар за гражданския живот през 1916 година. Българската православна църква обаче продължава да следва стария стил и в резултат Коледа започва да се празнува на 7 януари – след Нова година. Това обръща и реда на празничните обичаи: първо идва новогодишната баница с късмети, а едва след нея – коледната питка с паричка.
През 1968 година Българската православна църква преминава към т. нар. новоюлиански календар, който за неподвижните празници съвпада с григорианския. Оттогава Рождество Христово у нас отново се чества на 25 декември, заедно с повечето християни по света. Великден обаче продължава да се изчислява по стария начин, затова православният и католическият Великден често се падат на различни дни.
Накратко
Точният рожден ден на Иисус Христос не е известен. Датата 25 декември е утвърдена от Църквата през IV век и се свързва както с Благовещение, така и със зимното слънцестоене – времето, когато денят започва да расте. А 7 януари е същият 25 декември, само че по стария календар.
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.