Летен дъб Quercus robur L. (Q. peduncuiata Ehrh)

Описание на билката:

Високи до 30 м дървета с разклонена корона и дебели стъбла, с едри, вълновидно нарязани листа. Кората на стъблата и на големите клони е дебела, с много пукнатини, кафявосива, а при младите клонки е тънка и гладка. Листата на летния дъб са приседнали или с къси дръжки. Листните петури са едри, обратно яйцевидни, равномерно и дълбоко нарязани, отгоре зелени и лъскави, отдолу матовозелени или с редки власинки. Плодовете са жълъди, разположени на къси дръжки или почти приседнали. Летният дъб цъфти в началото на пролетта.
Листата на обикновения дъб са с добре развити дръжки, неправилно нарязани, а жълъдите му са покрити от 1/2 до 1/3 от чашките. Цветовете на двата вида са еднополови. Тичинковите цветове са събрани в редки увиснали реси, а плодниковите са единични или групирани но няколко в съцветие. Растенията са еднодомни. Жълъдите в основата си са обвити с чашка — паничка, която е получена от разрастването на оста на съцветието. Обикновеният дъб цъфти в края на пролетта.

Кои части на Летен дъб притежават лечебни свойства:

За лечебни цели се използват от двата вида дъб кората (Cortex Quercus) и плодовете (Fructus Quercus), като кората се събира през ранна пролет — в периода на усилено сокодвижение, а жълъдите — през есента, след узряване, когато започнат да падат сами от дърветата.
Не се допуска смесването на кора от дъб с кора от ясен (Fraxinus excelsior L.). Външната повърхност на кората на ясена е матова, сива.

Полезни съставки на Летен дъб:

Изсушените кори съдържат средно 7 — 12% галотанини и катехинови танини, свободна галова и елагова киселина, флавоноида кверцетин, кверцитрин, въглехидрати, смоли и др. Доказано е, че младата и ненапукана кора съдържа по-голямо количество дъбилни вещества в сравнение със старата, напукана и дебела кора. В плодовете (жълъдите) се съдържат 407% дъбилни вещества, до 40% нишесте, около 4% белтъчини, 3% мазнини, 1,5% минерални соли, захари и др.

Къде се среща Летен дъб:

Летният дъб е разпространен у нас предимно в низините и покрай реките. Среща се по-рядко от обикновения дъб, който пък е широко разпространен в предпланинския и планинския пояс до около 1500 м надморска височина.

Приложение на Летен дъб:

Адстрингентно, кръвоспиращо, противовъзпалително.

Съдържанието на галотанини и катехинови танини определя широкото приложение на корите от младите клонки на дъба. Те се използва предимно за външна употреба при голям брой кожни болести, особено при гнойни рани и пъпки, екземи, напукана кожа, сърбежи и др. Прилагат се и при бяло течение у жените, при хемороиди, при възпаление на венците и сливиците, при лош дъх в устата и др. Много рядко и в малки дози (тъй като големите дози предизвикват повръщане) извлеци от кората на дъба се използват вътрешно при възпаления на стомаха и червата, на пикочния мехур и при обилна менструация.

Начин на употреба – За външно приложение се приготвя отвара от 500 г счукана кора с 3—4 л вода, която се вари 30 мин. Отварата се прибавя към водата за баня. С нея (в по-малки количества) се правят укрепващи бани и на малки деца против рахит. Използва се и за промивки и компреси, разредена наполовина с вода. За вътрешна употреба се прави студен извлек от 1 чаена лъжичка кора с 1/2 л вода, която кисне 8 часа. Не трябва да се дава на деца. Българската народна медицина препоръчва отвара с червено вино, която се използва вътрешно и външно при горепосочените заболявания.