Малка Богородица – поверия и обичаи на 8 септември

Какво предвещава времето на празника

Едно от най-известните поверия засяга времето. Ако на Малка Богородица завали, хората очаквали следващата година да бъде плодородна.

Богородичната питка и житото

Централно място в празничния ден заема хлябът. Стопанката замесва и опича специален обреден хляб, наречен Богородична питка. След като се изпече, тя го намазва с мед и го отделя за родилката – жената, която наскоро е станала майка.

Друг стар обичай е варенето на жито. То не се яде веднага: първо се занася в храма, където свещеникът го освещава, и едва след това се раздава на близки и съседи „за здраве“.

Даровете в църквата

На този ден жените отиват на църква не с празни ръце. Те носят цветя, а също и дрехи и тъкани – ризи, кърпи, престилки, чорапи. Даровете се оставят под иконата на Света Богородица, която по това време обикновено е обсипана с цветя.

Курбанът за децата и за младите булки

За здравето на децата в много семейства се коли курбан. Жертвеното животно обикновено е женско – най-често овца. Част от месото задължително се раздава на бедните.

Особен смисъл има празникът за младите невести, които все още нямат рожба. Според обичая такава жена отива в манастир или храм, посветен на Пресвета Богородица, и там прави курбан. Раздаването на храна на нуждаещите се тук не е случайно – Богородица се почита като закрилница на самотните и изоставените и като утешителка на сираците.

Какво не бива да се прави

Стопанката не трябва да шие и да тъче на Малка Богородица. Според поверието, ако наруши тази забрана, децата в къщата ще се разболеят.

Подходящ ден за сватби и кръщенета

Малка Богородица традиционно е сред най-търсените дати за кръщенета и сватби.

Цветята и билките между двете Богородици

Периодът между Голяма Богородица (15 август) и Малка Богородица (8 септември) се смятал за най-подходящ за пресаждане и разделяне на многогодишните пролетни цветя и храсти.

Тогава момичета и жени събирали по обреден начин една билка, позната с няколко имена – богородиче, богородична трева или див босилек. В народната представа тя била тясно свързана с женското начало и с женския цикъл. Според старите вярвания с китка от нея, натопена във вода, жените се къпели, а сварената трева се използвала и при главоболие или при „незнайна болест“. Това са народни поверия, които разказват как са мислели предците ни, а не съвет за лечение.