Според българското поверие вихрушката е хоро на самодивите и затова в нея не бива да се влиза, а човек трябва да се отдръпне встрани.
Внезапната вихрушка, която вдига прах и листа по пътя или в полето, в старата българска вяра е свързана със самодивите. Казвало се, че те играят хоро или преминават в бърз полет, а вихърът е следата им. Затова човек не бивало да застава на пътя ѝ или да влиза в нея – вярвало се, че може да го засегне невидима сила и после да се чувства зле.
Ако вихрушка мине близо, хората се отдръпвали, прекръствали се или се навеждали ниско към земята. Не се ругаело и не се хвърляли неща по нея, за да не се разсърдят самодивите.
Днес това поверие е част от най-красивите митологични представи за природата в българския фолклор, в които всеки вятър и всяка поляна имат своя невидим стопанин.
Поверия за природата и времето · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
