Според старото поверие не е добре да се спи огрян от пълната луна, защото, казват, сънят ще е неспокоен, а сънищата – тежки.
Луната в народните вярвания е тайнствено светило, което има власт над нощта и над съня. Затова старите хора внимавали лунната светлина да не огрява лицето на спящия, особено при пълнолуние. Вярвало се, че тогава човек сънува тежки сънища, става неспокоен или се събужда уморен.
Особено внимавали за децата – пердетата се спускали, а люлката се местела така, че луната да не пада върху нея. От представата за властта на луната над спящите идва и думата „лунатик“ – за човек, който нощем става и ходи насън.
Днес поверието е повод просто да се дръпне пердето, когато луната свети ярко в стаята. Мнозина и днес казват, че при пълна луна сънуват по-ярко.
Поверия за природата и времето · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.