Според старата вяра честото прозяване е знак за уроки – че някой ви е урочасал с поглед или с прекомерна похвала.
В народната вяра уроките, или „лошото око“, са невидима умора, която може да падне върху човек от чужд поглед или прекомерна похвала. Един от признаците, по които хората разпознавали урочасването, било честото, неудържимо прозяване, придружено с отпадналост.
Казват също, че когато баба или друга жена бае срещу уроки, тя самата започва да се прозява – „поема“ уроките. Ако прозяването при баенето е силно, значи уроките били големи. Затова в някои семейства и днес, щом някой се прозява непрекъснато, полушеговито му казват „Урочасаха те“.
Това е стара вяра, а не обяснение за умората. Ако умората и прозяването продължават дълго, потърсете лекар.
Поверия за тялото · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
