Според традицията името на бебето се пази в тайна до кръщенето, когато кръстникът го изрича за първи път пред всички.
В българската традиция кръстникът има особено място в живота на детето. Той избира или потвърждава името, а до кръщенето това име не се казва на чужди. Вярва се, че така детето е запазено от уроки, тъй като не може да бъде „повикано“ по име от лоши сили.
До кръщенето бебето се нарича с умалителни думи като „мъничкото“ или „бебчо“. Някъде дори майката не знае името, докато кръстникът не го изрече в църквата. Изненадата е част от празника.
Днес името обикновено се записва при раждането, но много семейства пазят обичая и не го обявяват публично до кръщенето. Така традицията е запазила своята тържественост.
Поверия за бебета и деца · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
