Според поверието наздравица с вода или с празна чаша не носи добро – пожеланието „не се хваща“, затова при чукане чашата трябва да е пълна.
Наздравицата е пожелание, а според старото разбиране пожеланието трябва да е „подплатено“ – с вино, ракия или поне с нещо, което се пие за радост. Затова на българската трапеза не се чука с вода. Казват, че водата е „за мъртвите“ и с нея пожеланието не се сбъдва, а дори се обръща.
Още по-лошо се гледа на чукането с празна чаша. Вярва се, че празната чаша носи празнота – в джоба, в къщата, в отношенията. Ето защо стопанинът внимава чашите на гостите никога да не остават съвсем празни и долива, преди да се вдигне нова наздравица.
Днес, когато мнозина не пият алкохол, често се приема, че сокът или безалкохолното са напълно приемливи. Важното е, казват, чашата да е пълна и човек да гледа в очите онзи, с когото се чука.
Поверия за трапезата и храната · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
