Според поверието на бременна не се отказва храна, която тя поиска, за да не се натъжи детето и да не остане „жадно“ за нея.
В българските села, ако бременна жена поиска нещо за ядене, било срамно да ѝ се откаже. Вярвало се, че неизпълненото желание ще остане у детето – то ще се роди с белег или ще бъде „лакомо“ за същото нещо. Затова на бременната винаги предлагали от трапезата.
Поверието важи и на сватби, и на пазара. Казват, че продавачът, който откаже на бременна, ще има неприятности, а онзи, който ѝ даде, ще има късмет. Съседите също носели на бременната каквото е сготвено, ако тя е усетила миризмата.
Зад поверието стои уважение към бъдещата майка и общата грижа за нея. Днес то се изразява най-вече с внимание и любезност.
Поверия за бебета и деца · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
