Вярва се, че когато снегът силно скърца под краката, иде голям мраз, а мекият сняг, който не скърца, предвещава затопляне.
Всеки, който е вървял по сняг в мразовита утрин, познава звука – снегът хрущи и скърца под обувките. Старите хора казвали, че колкото по-силно скърца, толкова по-голям е студът и толкова по-дълго ще трае. Ако скърца вечер, на сутринта мразът ще е още по-силен.
Когато снегът стане мек, лепкав и тих под краката, очаквало се затопляне – скоро ще започне да се топи или ще завали дъжд. В селата по звука на снега преценявали дали да тръгнат на път или да изчакат.
Наблюдението е съвсем вярно и има просто обяснение – при силен студ снежинките са твърди и се чупят с характерния звук. Затова поверието тук е по-скоро стара мъдрост, отколкото суеверие.
Поверия за природата и времето · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
