Според поверието прекомерната похвала или завистлив поглед могат да „урочасат“ човека, детето или работата, затова доброто не се хвали на глас.
Уроките са едно от най-старите поверия у нас. Вярва се, че човек, който се възхити прекалено много или погледне със завист, може неволно да навреди – детето да стане неспокойно, работата да се развали, а късметът да избяга. Затова похвалата се придружава с „Да не е уроки“ и плюене или чукане на дърво.
От същата вяра идва и навикът да не се разказват плановете, преди да са станали – за новата работа, за купуването на жилище или за пътуването. Казват, че казаното на глас се „урочасва“ и може да не се случи.
Срещу уроки се носят синьо мънисто, червен конец или скилидка чесън, а в миналото баячки са ги „изваждали“ с вода, въглени и молитви. Днес мнозина помнят най-вече баба си, която казва „Тфу, тфу“ над всяка похвала.
Поверия за пари и късмет · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
