Вярва се, че хляб, оставен на масата с дъното нагоре, носи кавги и недоимък в къщата, затова питата винаги се слага с лицето нагоре.
В българската трапеза хлябът има свое място и своя „посока“. Питата или самунът се слагат с горната, изпечената страна нагоре. Обърнатият хляб се смята за лош знак: според поверието той „обръща“ и късмета на дома – идват кавги, парите не се задържат, а гощавката не върви весело.
Казват също, че така се показва неуважение към стопанката, която е месила, и към самия хляб като „божи дар“. В някои семейства дори не се коментира – който пръв забележи обърнатия хляб, просто го изправя, без да казва нищо.
Обичаят се пази и днес, дори в градските домове, където хлябът е купен и нарязан: мнозина неволно обръщат филиите или самуна „както трябва“, защото така са виждали да правят майките и бабите им.
Поверия за трапезата и храната · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
