Според обичая заминаващият надалеч взема шепа пръст от родния си двор – вярва се, че тя го пази в чужбина и му помага да се завърне у дома.
Когато някой е тръгвал на гурбет или на дълъг път в чужди земи, близките му давали шепа пръст от двора, завързана в кърпа или торбичка. Вярвало се е, че родната земя пази човека, дава му сила далеч от дома и го тегли обратно. Пръстта се носела в багажа или под ризата и рядко се показвала.
В някои семейства заедно с пръстта слагали и стрък здравец или босилек от градината. Днес обичаят се помни и от емигрантите – мнозина отнасят бурканче пръст или камъче от родното село, когато заминават за години.
Сродно е поверието, че пътникът трябва да тръгне спокойно и с благословия, а не набързо и скаран, за да може домът да го „дочака“.
Поверия за път и излизане · Всички поверия
Поверията са част от народната традиция – разказваме ги такива, каквито са се предавали, а не като предсказание.
