Подбел Tussilago farfara L.

Подбел Tussilago farfara L.

Подбел (Tussilago farfara L.) е многогодишно, тревисто растение, принадлежащо на семейство Сложноцветни.

Описание на билката

Многогодишно тревисто растение с тънко, дълго, разклонено коренище. През ранна пролет от коренището израстват 4—15 см високи, неразклонени стъбла, покрити с дребни, яй­цевидно ланцетни, кафявочервени листчета.

На върха на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в диаметър, с обвивка от един ред листчета. Съцветното легло е голо, без люспи и почти плоско.

Цветовете са златистожълти; крайните са езичести, а средните — тръбести. Плодовете са тясно цилиндрични, ръбести, на върха с хвърчилка от многобройни власинки.

След прецъфтяване стъблата загиват и едва тогава се появяват листата, разположени в розетка. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10—20 см в диаметър, в основата сърцевидни, неравномерно, вълнообразно, едро на­зъбени с червенокафяви зъбчета, отгоре зелени, голи, отдолу — бяло напластени. Цъфти от февруари до април.

Кои части на Подбел притежават лечебни свойства

Използват се листата (Folia Farfarae) и цветните кошнички (Flores Farfarae). Да не се смесва с видовете чобанка от род Petasites, листата на които отгоре са влакнести.

Полезни съставки на Подбел

Листата съдържат 5—10% слузно вещество, при хидролиза на което се образуват D-галактуронова киселина, галактоза, глюкоза, арабиноза, ксилоза, рибоза и рамноза. Освен това съдържат горчиво гликозидно вещество — тусилагин, на което се дължи успокоителното действие при кашлица. В листата се съдържат също така сапонини, танини, полизахаридите инулин и декстрин, галова, ябълчна и винена киселина, каротеноиди (около 5 мг%) и аскорбинова киселина.

В съцветията са установени стероидните съединения фитостерол, стигмастерол, фарадиол и тараксантин; флавоноловите гликозиди рутин и хиперин.

Къде се среща Подбел

Расте по влажни места, най-често по изкопи и насипи, край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви в цялата страна.

Приложение на Подбел

Листата на подбела са отдавна известно средство против кашлица и задух. Притежават омекчаващо, противовъзпалително и отхранващо действие.

Използват се за лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси на белия дроб.

Дрогата се употребява още за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, като апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство. Използва се и при възпалителни заболявания на пикочните пътища.

В народната медицина е популярно налагането на пресни листа от подбел върху рани, язви, циреи, а под формата на лапи от счукани пресни или сухи листа — за лечение на кожни заболявания, възпалени разширени вени на краката, мазоли и др. Сухите листа се използват още за пушене при задух (бронхиална астма).

Други лечебни свойства на подбел:

• обезболяващо
• противовъзпалително
• облекчаващо
• премахва спазмите на жлъчните пътища
• понижаващо кръвното налягане
• отхрачващо
• подобрява дейността на сърцето
• потиска възпалението на лигавицата на трахеята и бронхите

Подбел се прилага и при:

• диарии
• колики
• проблеми с менструалния цикъл (болезнен, нередовен)
• туберкулозна кашлица
• хемороиди
• гастрит
• възпаление на червата
• киселини
• тромбофлебити
• ревматизъм
• кожни обриви

Външно подбел се прилага под формата на лапи при рани, изгарянаия, циреи. Може да се прилага и под формата на компреси при възпаление на очите, червен вятър и възпаление на вените на краката. Сухите листа се използват за пушене при задух. Препоръчително е лапите да се приготвят от пресни листа или варена в мляко суха листна маса.

Не се препоръчва приемането на подбел по време на бременност и кърмене.

При продължително ползване и прием на големи дози са възможни странични ефекти.

Билката не е подходяща за деца под 6 годишна възръст.

Подбел трябва да се използва по лекарско предписание и под лекарски надзор. Консултирайте се със специалист преди употреба на билката.