Ревен Rheum palmatum L. var. tanguticum Maxim.

Кои части на Ревен притежават лечебни свойства

Използват се коренищата и корените (Radix et Rhizoma Rhei).

Съдържание и химичен състав на Ревен

Съдържа свободни и гликозидно свързани антрахинони (около 3—7%), както и малко количество редуцирани антрахинони. Установени са 5 антрахинонови гликозида — реохризин, хризофанеин, глюко-емодин, глюко-реин и глюко-алое-емодин. Дрогата съдържа и танини — глюкогалин, голямо количество минерални вещества, нишесте, пектин и др. Ревен съдържа и соли, оксалати, микроелементи, растителни феноли, кризофанова киселина, галова киселина, горчиви вещества, флавоноиди, смоли, реокризидин, сенозид, реотанин, глюкоза, мастна киселина, фруктоза.

Къде се среща Ревен

Родината на тангутския ревен е Централен Китай. Отглежда се в промишлени плантации в някои райони на СССР. У нас се отглежда само като декоративно растение.

Приложение и лечебни ползи на на Ревен

Ревенът следните лечебни свойства и действия:

• насърчава дефекацията – лаксативно
• жлъчегонно и очистително
• антибактериално
• улеснява перисталтиката на червата
• адстрингентно
• хепатопротективно
• потиска чревната абсорбция на вода
• температуропонижаващо
• противовъзпалително
• противоуремично
• общо тонизиращо
• детоксикиращо
• понижава нивото на серумния холестерол
• увеличава притока на слюнка (когато се дъвчи)
• понижава кръвното налягане
• стимулира апетита и храносмилането (студен извлек, в малки дози
• противоуремично
• антикоагулантно и благотворно върху кръвта

В малки дози ревенът подобрява храносмилането, като увеличава стомашната секреция и тонизира мускулатурата на храносмилателните органи.

В пo-големи дози действува слабително или очистително.

Корените, коренището и листата се използват при хроничен запек предимно като слабително средство поради съдържанието на антрахинони. Дей­ствието настъпва 8—10 часа след приемане, без да се повлиява функцията на сто­маха и тънките черва. Този факт е много благоприятен при лечение на запека у децата, тъй като не се потиска апетитът и не се разстройва храносмилането.

Дро­гата може да бъде приложена едновременно с горчиви средства. Единственото неудобство е, че след прекъсване на лечението може да се получи запек, тъй като билката е богата на дъбилни вещества.

Ревенът се употребява и при следните заболявания:

• камъни в жлъчката
• анемия
• спастични колити
• пясък в бъбреците
• болка в корема
• аменорея
• диария
• атонична диспепсия
• ентерит
• гастроинтестинален кръвоизлив
• дизентерия
• застой и нарушения в дейността на храносмилателните органи (в малки дози)
• остър холецистит
• жълтеница
• остър хепатит (в съчетание с други средства)
• ранни етапи на хронична бъбречна недостатъчност
• раково заболяване
• треска
• остър панкреатит (в съчетание с други средства)

Начин на употреба на Ревен

Корените на ревена, стрити на прах, се прилагат като тонизиращо храносмилателната мускулатура средство в доза 0,05—0,10 г, като слабително средство по 0,25—0,50 г и като очистително средство по 1 — 3 г. Те са включени в състава на препарати със слабително действие.

Отвара от Ревен: 1 с.л. билка се добавя към половин литър вряща вода. Ври 5 минути. Приема се по 1 чаша, преди хранене три пъти дневно.

Коренът от ревен действа слабително, както и стягащо в зависимост от дозата му:

като слабително при запек – прилагат се максималните дози;
като стягащо при диария – прилагат се минималните дози.

Дозиране на ревен:

1-6 гр на ден изсушени корени или коренище
2-12 мил на ден течен екстракт от ревен.

Ревен в кулинарията

Ревенът намира своето приложение в сладкарството. От билката се правят мъфини, сладка, сладкиши и конфитюри. От стъблата на растението се приготвя студена супа или могат да бъдат топлинно обработени по подходящ начин и предпочитана рецепта.