Св. цар Борис-Михаил

Q: На коя дата се празнува именния ден?

Св. цар Борис-Михаил отбелязваме тази година на 02 май 2024г., (четвъртък) .

Q: Кои имена празнуват на именния ден?

БОРИС , БОРИСЛАВ , БОРИСЛАВА , БОРКА , БОРКО , БОРО , БОРЯНА , БОРЯН , БОРИСА

На 2 май почитаме Св. цар Борис-Михаил - имен ден

май 2, 2024

2 минути за прочитане

Не пропускайте нашите публикации като се

Свети цар Борис-Михаил

Съдържание

Свети цар Борис-Михаил

Свети цар Борис-Михаил – покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай*, но приел Христовата вяра от Изток – Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.

Дата на която се празнува имения ден

Св. цар Борис-Михаил отбелязваме тази година на 02 май 2024г., (четвъртък).

На Св. цар Борис-Михаил празнуват имената (именници)

БОРИС, БОРИСЛАВ, БОРИСЛАВА, БОРКА, БОРКО, БОРО, БОРЯНА, БОРЯН, БОРИСА

Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Описание на именния ден

Св. Борис-Михаил е български владетел от XI век, покръстител на българския народ, забележителен държавник. По време на своето продължително царуване /852-889/ княз Борис извършил значителни промени в политическия и духовния живот на страната с трайни културно-исторически последствия.

Блажени Теофилакт казва, че Бог прославил св. цар Борис с чудотворна сила, която се проявявала чрез светите му мощи, загубени през вековете “поради нашите грехове и поради многото превратности в съдбата на многострадалния български народ“.

Светата Българска църква е причислила покръстителя към лика на своите светци. За светец го е признала и Цариградската църква, както се вижда от посланието на Цариградския патриарх Николай Мистик до цар Симеон, дето той пише: “Сега Борис се намира със светците и предстои пред Бога, удостоен с велика похвала за делото, което той пред Бога е направил за българите, именно за туй, че е турил основата на вярата им, за което справедливо се почита“.

В 864 г. той се покръстил и въвел християнството като официална религия в Българската държава. Построил много храмове и манастири и радеел за изграждането на независима Българска църква.

Плод на неговата културна политика е въвеждането на старобългарския език и писменост в богослужението и в държавния живот и създаването на първите български книжовни и просветни средища. Той посрещнал радушно в Плиска Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий и им създал благоприятни условия за книжовен труд на старобългарски език и за подготовка на кадри за нуждите на църквата.

В 889 г. доброволно напуснал престола и станал монах в манастира край Голямата базилика в Плиска. На два пъти князът временно напускал обителта – веднъж за да усмири разбунтувалите се привърженици на езичеството, предвождани от сина му Владимир, и втори път, за да поведе войските срещу нахлулите в българските земи маджари.

След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.

Починал на 2 май 907 г. Като покръстител св. цар Борис е наречен “равноапостолен светец”.