Синя Перуника (Iris germanica)

Синя перуника Iris germanica

Синята Перунка (Iris germanica) е известна още като Ирис. Синуними на Синя Перуника включват: тъжак, замбак, градинска перуника, бял крем, бял тъжек, флорентински крем, градинска перуника, кремък, магарешки уши, манастирско цвете, пеперуга, ружен.

Описание на билката

Синята перуника е многогодишно тревисто растение с дебело месесто пълзящо коренище. Стеблото на перуниката е изправено, 30-100 см високо, в горната част е разклонено.

Приосновните листа са мечовидни синьозелени, стебловите – линейни.

Цветовете на перуниката са единични по върховете на клонките в пазвите на листата. Околоцветникът е прост, от 6 светлосини или светловиолетови листчета, сраснали с дълга тръбила, вътрешните – 3 закръглено обратно яйцевидни, подвити навън и надолу, отгоре с жълти месести реснички, външните – 3 широко обратно яйцевидни, по-тъмни, изправени нагоре.

Плодът на перуниката представлява тригвездна многосеменна кутийка.

Растението има отхрачващо и противовъзпалително при стомашно-чревни заболявания, болкоуспокояващо действие.

Кои части на синя перунка притежават лечебни свойства

Коренището на синя перунка притежават лечебни свойства.

Установено е, че спиртно-водният екстракт от коренищата в концентрация 1:300 подтиска развитието на туберкулозните бактерии.

Съдържание и химичен състав Синя перунка

Около 0,2% етери, етерично масло с теменужена миризма (алфа-, бета- и гама-ирон, общо около 10%, миристинова киселина – около 85%, изофлавонов гликозид и др.

Изсушените коренища са жълтеникавобели на цвят, с приятна теменужна миризма и сладникав вкус. Съдържат етерично масло, алдехиди, органични киселини, гликозиди, мазнини, дъбилни вещества, смола, слузни вещества, нишесте и др.

Къде се среща Синя периунка

Синята перунка се отглежда в градини и паркове като декоративен вид.

Растението произхожда от Средиземноморието.

У нас се отглежда също и Iris fiorentina – Бяла перуника (Английски – Swardflag, florentine Iris, Немски – VeHchenschwertel, Френски – Iris de Florence, Руски – Касатик флорентинский) c бял или слабогълъбов околоцветник. Бялата перуника също произхожда от Средиземноморието.

Приложение и лечебни ползи на Суня Перунка

Синята перунка се прилага се при кашлица, бронхит, стомашни болки, възпаления на стомашно-чревния тракт, жлъчни и чернодробни заболявания.

Перуниката е популярно лечебно растение при индианците, използвали я за лечение на рани и язви, при настинка, болки в ухото, холера, при повръщане.

От 1820 до 1895 г. растението е било вписано в Американската фармакопея. В англо-американската традиция го прилагали като лечебно средство за жлезите и черния дроб.

Коренищата на ириса се използват при катари на горните дихателни пътища като отхрачващо средство, при възпаления на стомашно-чревния тракт. Перуниката влиза в състава на гръдни чайове.

За медицински цели се събират коренищата на 2-3 годишни растения, които се вадят през април (преди цъфтежа) или късно на есен. След изваждането се измиват, обелват и сушат на сянка или в сушилня при 30 градуса.

Билкари препоръчват билката за вътрешна употреба за лечение на грип. Външно растението се прилага за успокояване на кожата.

В народната медицина извлек от коренищата на синята перунка се използват при:

• газове
• астма, задух
• чревни болки
• мигрена
• като слабително средство
• при начална туберкулоза
• колит
• използва се в парфюмерията и козметиката
• гастрит

Смята се, че синята перунка премахва болката при никненето на зъби при деца.

Отвара от синя перуника, синя тинтява и жълта комунига се препоръчва при ревматизъм.

Отвара от така наречените “калилярски корени” на билките перуника, коприва, магданоз и троскот се използва от билкарите при трудно уриниране.

Интересен факт за билката е, че се е използвала в миналото от кукери, шамани, русалии и знахари в магически ритуали за постигане на благополучие и здраве.

Има и поверия, което гласи, че синята перунка носи успех, победа, щастие и вземе ли я в ръце някои му дава сила и енергия. Хората вярвали, че коренът на перуниката изпълнява всякакви желания и помага на човек да постигне набелязаното, прави го по-целеустремен. Счита се, че оказва  положително въздействие върху аурата на човека.

Перуниката е и едно от любимите цветя на Христос.

Начин на употреба на Синя перунка

• Две чаени лъжички ситно нарязана дрога се заливат с чаша вода и след 8 часа се прецеждат – доза за 1 ден.

• Около 1 ч.л. изсушени и ситно нарязани коренища се запарва с 300 гр вряща вода. Оставят се да киснат 20 минути. Запарката се прецежда и от нея се пие по 80 гр 3 пъти дневно, 15 минути преди ядене.

• За външно приложение се приготвя студен извлек, като 1 ч.л. ситно нарязани корени се накисват в 1 ч.ч. хладка вода за 8 часа (дозата е за 1 ден).

Противопоказания на Синя перунка

Синята перунка е отровна в по-големи количества!

Необходимо е да се спазва точно препоръчаната доза от билката. В по-големи дози са възможни нежелани ефекти за храносмилането и нервната система. Перуника не бива да се употребява за дълъг период.

Преди употреба на синя перунка се консултирайте със специалист. Използването на билката трябва да е под лекарски контрол.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Билки за жени
Лечебните свойства на кошутина – женска билка
Приложения на билките, за които може би не знаете
Рецепти на Баба Ванга с билки